1 Corinthians 11
1 Be ye followers of me, even as I also [am] of Christ.
Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
2 Now I praise you, brethren, that ye remember me in all things, and keep the ordinances, as I delivered [them] to you.
А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
3 But I would have you know, that the head of every man is Christ; and the head of the woman [is] the man; and the head of Christ [is] God.
Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.
4 Every man praying or prophesying, having [his] head covered, dishonoureth his head.
Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
5 But every woman that prayeth or prophesieth with [her] head uncovered dishonoureth her head: for that is even all one as if she were shaven.
А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
6 For if the woman be not covered, let her also be shorn: but if it be a shame for a woman to be shorn or shaven, let her be covered.
Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.
7 For a man indeed ought not to cover [his] head, forasmuch as he is the image and glory of God: but the woman is the glory of the man.
Защото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
8 For the man is not of the woman; but the woman of the man.
(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
9 Neither was the man created for the woman; but the woman for the man.
понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
10 For this cause ought the woman to have power on [her] head because of the angels.
Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.
11 Nevertheless neither is the man without the woman, neither the woman without the man, in the Lord.
(Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;
12 For as the woman [is] of the man, even so [is] the man also by the woman; but all things of God.
защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
13 Judge in yourselves: is it comely that a woman pray unto God uncovered?
Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
14 Doth not even nature itself teach you, that, if a man have long hair, it is a shame unto him?
Не учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
15 But if a woman have long hair, it is a glory to her: for [her] hair is given her for a covering.
но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
16 But if any man seem to be contentious, we have no such custom, neither the churches of God.
Но, ако някой мисли да се препира за това,
17 Now in this that I declare [unto you] I praise [you] not, that ye come together not for the better, but for the worse.
А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
18 For first of all, when ye come together in the church, I hear that there be divisions among you; and I partly believe it.
Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19 For there must be also heresies among you, that they which are approved may be made manifest among you.
защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);
20 When ye come together therefore into one place, [this] is not to eat the Lord’s supper.
прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
21 For in eating every one taketh before [other] his own supper: and one is hungry, and another is drunken.
защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
22 What? have ye not houses to eat and to drink in? or despise ye the church of God, and shame them that have not? What shall I say to you? shall I praise you in this? I praise [you] not.
Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.
23 For I have received of the Lord that which also I delivered unto you, That the Lord Jesus the [same] night in which he was betrayed took bread:
Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 And when he had given thanks, he brake [it], and said, Take, eat: this is my body, which is broken for you: this do in remembrance of me.
и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.
25 After the same manner also [he took] the cup, when he had supped, saying, This cup is the new testament in my blood: this do ye, as oft as ye drink [it], in remembrance of me.
Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
26 For as often as ye eat this bread, and drink this cup, ye do shew the Lord’s death till he come.
Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Wherefore whosoever shall eat this bread, and drink [this] cup of the Lord, unworthily, shall be guilty of the body and blood of the Lord.
Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28 But let a man examine himself, and so let him eat of [that] bread, and drink of [that] cup.
Но да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;
29 For he that eateth and drinketh unworthily, eateth and drinketh damnation to himself, not discerning the Lord’s body.
защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 For this cause many [are] weak and sickly among you, and many sleep.
По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31 For if we would judge ourselves, we should not be judged.
Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.
32 But when we are judged, we are chastened of the Lord, that we should not be condemned with the world.
А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 Wherefore, my brethren, when ye come together to eat, tarry one for another.
Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34 And if any man hunger, let him eat at home; that ye come not together unto condemnation. And the rest will I set in order when I come.
Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.
