Psalms 88
1 O lord God of my salvation, I have cried day and night before you:
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Let my prayer come before you: incline your ear unto my cry;
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 I am counted with them that go down into the pit: I am as a man that has no strength:
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Free among the dead, like the slain that lie in the grave, whom you remember no more: and they are cut off from your hand.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 You have laid me in the low pit, in darkness, in the deeps.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Your wrath lies hard upon me, and you have afflicted me with all your waves. (Selah)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 You have put away mine acquaintance far from me; you have made me an abomination unto them: I am shut up, and I cannot come forth.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Mine eye mourns by reason of affliction: LORD, I have called daily upon you, I have stretched out my hands unto you.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Will you show wonders to the dead? shall the dead arise and praise you? (Selah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Shall your loving kindness be declared in the grave? or your faithfulness in destruction?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Shall your wonders be known in the dark? and your righteousness in the land of forgetfulness?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 But unto you have I cried, O LORD; and in the morning shall my prayer prevent you.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 LORD, why cast you off my soul? why hide you your face from me?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 I am afflicted and ready to die from my youth up: while I suffer your terrors I am distracted.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Your fierce wrath goes over me; your terrors have cut me off.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 They came round about me daily like water; they compassed me about together.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Lover and friend have you put far from me, and mine acquaintance into darkness.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
