Proverbs 5
1 My son, attend unto my wisdom, and bow your ear to my understanding:
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 That you may regard discretion, and that your lips may keep knowledge.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 For the lips of a strange woman drop as an honeycomb, and her mouth is smoother than oil:
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 But her end is bitter as wormwood, sharp as a two-edged sword.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Lest you should ponder the path of life, her ways are moveable, that you can not know them.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Hear me now therefore, O all of you children, and depart not from the words of my mouth.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Remove your way far from her, and come not nigh the door of her house:
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Lest you give your honour unto others, and your years unto the cruel:
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 Lest strangers be filled with your wealth; and your labours be in the house of a stranger;
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 And you mourn at the last, when your flesh and your body are consumed,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 And say, How have I hated instruction, and my heart despised reproof;
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 And have not obeyed the voice of my teachers, nor inclined mine ear to them that instructed me!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 I was almost in all evil in the midst of the congregation and assembly.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Drink waters out of your own cistern, and running waters out of your own well.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Let your fountains be dispersed abroad, and rivers of waters in the streets.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Let them be only your own, and not strangers' with you.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Let your fountain be blessed: and rejoice with the wife of your youth.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Let her be as the loving hind and pleasant roe; let her breasts satisfy you at all times; and be you ravished always with her love.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 And why will you, my son, be ravished with a strange woman, and embrace the bosom of a stranger?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 For the ways of man are before the eyes of the LORD, and he ponders all his activities.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 His own iniquities shall take the wicked himself, and he shall be held with the cords of his sins.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 He shall die without instruction; and in the greatness of his folly he shall go astray.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
