Psalms 69
1 Save me, O God; for the waters are come in unto my soul.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 I sink in deep mire, where there is no standing: I am come into deep waters, where the floods overflow me.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 I am weary of my crying: my throat is dried: mine eyes fail while I wait for my God.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 They that hate me without a cause are more than the hairs of mine head: they that would destroy me, being mine enemies wrongfully, are mighty: then I restored that which I took not away.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 O God, thou knowest my foolishness; and my sins are not hid from thee.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Let not them that wait on thee, O Lord Yhwh of Armies, be ashamed for my sake: let not those that seek thee be confounded for my sake, O God of Israel.
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Because for thy sake I have borne reproach; shame hath covered my face.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 I am become a stranger unto my brethren, and an alien unto my mother’s children.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 For the zeal of thine house hath eaten me up; and the reproaches of them that reproached thee are fallen upon me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 When I wept, and chastened my soul with fasting, that was to my reproach.
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 I made sackcloth also my garment; and I became a proverb to them.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 They that sit in the gate speak against me; and I was the song of the drunkards.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 But as for me, my prayer is unto thee, O Yhwh, in an acceptable time: O God, in the multitude of thy mercy hear me, in the truth of thy salvation.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Deliver me out of the mire, and let me not sink: let me be delivered from them that hate me, and out of the deep waters.
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Let not the waterflood overflow me, neither let the deep swallow me up, and let not the pit shut her mouth upon me.
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Hear me, O Yhwh; for thy lovingkindness is good: turn unto me according to the multitude of thy tender mercies.
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 And hide not thy face from thy servant; for I am in trouble: hear me speedily.
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Draw nigh unto my soul, and redeem it: deliver me because of mine enemies.
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Thou hast known my reproach, and my shame, and my dishonour: mine adversaries are all before thee.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Reproach hath broken my heart; and I am full of heaviness: and I looked for some to take pity, but there was none; and for comforters, but I found none.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 They gave me also gall for my meat; and in my thirst they gave me vinegar to drink.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Let their table become a snare before them: and that which should have been for their welfare, let it become a trap.
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Let their eyes be darkened, that they see not; and make their loins continually to shake.
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Pour out thine indignation upon them, and let thy wrathful anger take hold of them.
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Let their habitation be desolate; and let none dwell in their tents.
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 For they persecute him whom thou hast smitten; and they talk to the grief of those whom thou hast wounded.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Add iniquity unto their iniquity: and let them not come into thy righteousness.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Let them be blotted out of the book of the living, and not be written with the righteous.
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 But I am poor and sorrowful: let thy salvation, O God, set me up on high.
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 I will praise the name of God with a song, and will magnify him with thanksgiving.
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 This also shall please Yhwh better than an ox or bullock that hath horns and hoofs.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 The humble shall see this, and be glad: and your heart shall live that seek God.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 For Yhwh heareth the poor, and despiseth not his prisoners.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Let the heaven and earth praise him, the seas, and every thing that moveth therein.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 For God will save Zion, and will build the cities of Judah: that they may dwell there, and have it in possession.
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 The seed also of his servants shall inherit it: and they that love his name shall dwell therein.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
