Psalms 50
1 The mighty God, even Yhwh, hath spoken, and called the earth from the rising of the sun unto the going down thereof.
Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2 Out of Zion, the perfection of beauty, God hath shined.
От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Our God shall come, and shall not keep silence: a fire shall devour before him, and it shall be very tempestuous round about him.
Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
4 He shall call to the heavens from above, and to the earth, that he may judge his people.
Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
5 Gather my saints together unto me; those that have made a covenant with me by sacrifice.
Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6 And the heavens shall declare his righteousness: for God is judge himself. (Selah)
И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7 Hear, O my people, and I will speak; O Israel, and I will testify against thee: I am God, even thy God.
Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8 I will not reprove thee for thy sacrifices or thy burnt offerings, to have been continually before me.
Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
9 I will take no bullock out of thy house, nor he goats out of thy folds.
Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10 For every beast of the forest is mine, and the cattle upon a thousand hills.
Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 I know all the fowls of the mountains: and the wild beasts of the field are mine.
Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12 If I were hungry, I would not tell thee: for the world is mine, and the fulness thereof.
Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13 Will I eat the flesh of bulls, or drink the blood of goats?
Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14 Offer unto God thanksgiving; and pay thy vows unto the most High:
Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15 And call upon me in the day of trouble: I will deliver thee, and thou shalt glorify me.
И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 But unto the wicked God saith, What hast thou to do to declare my statutes, or that thou shouldest take my covenant in thy mouth?
Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 Seeing thou hatest instruction, and castest my words behind thee.
Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 When thou sawest a thief, then thou consentedst with him, and hast been partaker with adulterers.
Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 Thou givest thy mouth to evil, and thy tongue frameth deceit.
Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Thou sittest and speakest against thy brother; thou slanderest thine own mother’s son.
Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 These things hast thou done, and I kept silence; thou thoughtest that I was altogether such an one as thyself: but I will reprove thee, and set them in order before thine eyes.
Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
22 Now consider this, ye that forget God, lest I tear you in pieces, and there be none to deliver.
Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Whoso offereth praise glorifieth me: and to him that ordereth his conversation aright will I shew the salvation of God.
Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
