< Proverbs 26 >
1 As snow in summer, and as rain in harvest, so honour is not seemly for a fool.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 As the bird by wandering, as the swallow by flying, so the curse causeless shall not come.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 A whip for the horse, a bridle for the donkey, and a rod for the fool’s back.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Answer not a fool according to his folly, lest thou also be like unto him.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Answer a fool according to his folly, lest he be wise in his own conceit.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 He that sendeth a message by the hand of a fool cutteth off the feet, and drinketh damage.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 The legs of the lame are not equal: so is a parable in the mouth of fools.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 As he that bindeth a stone in a sling, so is he that giveth honour to a fool.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 As a thorn goeth up into the hand of a drunkard, so is a parable in the mouth of fools.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 The great God that formed all things both rewardeth the fool, and rewardeth transgressors.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 As a dog returneth to his vomit, so a fool returneth to his folly.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Seest thou a man wise in his own conceit? there is more hope of a fool than of him.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 The slothful man saith, There is a lion in the way; a lion is in the streets.
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 As the door turneth upon his hinges, so doth the slothful upon his bed.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 The slothful hideth his hand in his bosom; it grieveth him to bring it again to his mouth.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 The sluggard is wiser in his own conceit than seven men that can render a reason.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 He that passeth by, and meddleth with strife belonging not to him, is like one that taketh a dog by the ears.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 As a mad man who casteth firebrands, arrows, and death,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 So is the man that deceiveth his neighbour, and saith, Am not I in sport?
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Where no wood is, there the fire goeth out: so where there is no talebearer, the strife ceaseth.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 As coals are to burning coals, and wood to fire; so is a contentious man to kindle strife.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 The words of a talebearer are as wounds, and they go down into the innermost parts of the belly.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Burning lips and a wicked heart are like a potsherd covered with silver dross.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 He that hateth dissembleth with his lips, and layeth up deceit within him;
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 When he speaketh fair, believe him not: for there are seven abominations in his heart.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Whose hatred is covered by deceit, his wickedness shall be shewed before the whole congregation.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Whoso diggeth a pit shall fall therein: and he that rolleth a stone, it will return upon him.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 A lying tongue hateth those that are afflicted by it; and a flattering mouth worketh ruin.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.