Mark 3
1 And he entered again into the synagogue; and there was a man there which had a withered hand.
И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 And they watched him, whether he would heal him on the sabbath day; that they might accuse him.
И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 And he saith unto the man which had the withered hand, Stand forth.
Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
4 And he saith unto them, Is it lawful to do good on the sabbath days, or to do evil? to save life, or to kill? But they held their peace.
Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 And when he had looked round about on them with anger, being grieved for the hardness of their hearts, he saith unto the man, Stretch forth thine hand. And he stretched it out: and his hand was restored whole as the other.
А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
6 And the Pharisees went forth, and straightway took counsel with the Herodians against him, how they might destroy him.
И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
7 But Jesus withdrew himself with his disciples to the sea: and a great multitude from Galilee followed him, and from Judæa,
Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
8 And from Jerusalem, and from Idumaea, and from beyond Jordan; and they about Tyre and Sidon, a great multitude, when they had heard what great things he did, came unto him.
И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
9 And he spake to his disciples, that a small ship should wait on him because of the multitude, lest they should throng him.
И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10 For he had healed many; insomuch that they pressed upon him for to touch him, as many as had plagues.
Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.
11 And unclean spirits, when they saw him, fell down before him, and cried, saying, Thou art the Son of God.
И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
12 And he straitly charged them that they should not make him known.
Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
13 And he goeth up into a mountain, and calleth unto him whom he would: and they came unto him.
След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.
14 And he ordained twelve, that they should be with him, and that he might send them forth to preach,
И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,
15 And to have authority to heal sicknesses, and to cast out devils:
и да имат власт да изгонват бесове.
16 And Simon he surnamed Peter;
Определи: Симона, на когото даде и името Петър;
17 And James the son of Zebedee, and John the brother of James; and he surnamed them Boanerges, which is, The sons of thunder:
и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,
18 And Andrew, and Philip, and Bartholomew, and Matthew, and Thomas, and James the son of Alphaeus, and Thaddaeus, and Simon the Canaanite,
и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
19 And Judas Iscariot, which also betrayed him: and they went into an house.
и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20 And the multitude cometh together again, so that they could not so much as eat bread.
И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21 And when his friends heard of it, they went out to lay hold on him: for they said, He is beside himself.
А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 And the scribes which came down from Jerusalem said, He hath Beelzebub, and by the prince of the devils casteth he out devils.
И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 And he called them unto him, and said unto them in parables, How can Satan cast out Satan?
Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?
24 And if a kingdom be divided against itself, that kingdom cannot stand.
Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 And if a house be divided against itself, that house cannot stand.
И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26 And if Satan rise up against himself, and be divided, he cannot stand, but hath an end.
И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27 No man can enter into a strong man’s house, and spoil his goods, except he will first bind the strong man; and then he will spoil his house.
Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28 Verily I say unto you, All sins shall be forgiven unto the sons of men, and blasphemies wherewith soever they shall blaspheme:
Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
30 Because they said, He hath an unclean spirit.
Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.
31 There came then his brethren and his mother, and, standing without, sent unto him, calling him.
Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.
32 And the multitude sat about him, and they said unto him, Behold, thy mother and thy brethren without seek for thee.
А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33 And he answered them, saying, Who is my mother, or my brethren?
И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
34 And he looked round about on them which sat about him, and said, Behold my mother and my brethren!
И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 For whosoever shall do the will of God, the same is my brother, and my sister, and mother.
Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
