Job 8
1 Then answered Bildad the Shuhite, and said,
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 How long wilt thou speak these things? and how long shall the words of thy mouth be like a strong wind?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Doth God pervert judgment? or doth the Almighty pervert justice?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 If thy children have sinned against him, and he have cast them away for their transgression;
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 If thou wouldest seek unto God betimes, and make thy supplication to the Almighty;
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 If thou wert pure and upright; surely now he would awake for thee, and make the habitation of thy righteousness prosperous.
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 Though thy beginning was small, yet thy latter end should greatly increase.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 For enquire, I pray thee, of the former age, and prepare thyself to the search of their fathers:
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 (For we are but of yesterday, and know nothing, because our days upon earth are a shadow: )
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 Shall not they teach thee, and tell thee, and utter words out of their heart?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Can the rush grow up without mire? can the flag grow without water?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Whilst it is yet in his greenness, and not cut down, it withereth before any other herb.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 So are the paths of all that forget God; and the hypocrite’s hope shall perish:
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Whose hope shall be cut off, and whose trust shall be a spider’s web.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 He shall lean upon his house, but it shall not stand: he shall hold it fast, but it shall not endure.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 He is green before the sun, and his branch shooteth forth in his garden.
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 His roots are wrapped about the heap, and seeth the place of stones.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 If he destroy him from his place, then it shall deny him, saying, I have not seen thee.
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Behold, this is the joy of his way, and out of the earth shall others grow.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Behold, God will not cast away a perfect man, neither will he help the evil doers:
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 Till he fill thy mouth with laughing, and thy lips with rejoicing.
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 They that hate thee shall be clothed with shame; and the dwelling place of the wicked shall come to nought.
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
