Job 7
1 Is there not an appointed time to man upon earth? are not his days also like the days of an hireling?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 As a servant earnestly desireth the shadow, and as an hireling looketh for the reward of his work:
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 So am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 When I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? and I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 My flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken, and become loathsome.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 My days are swifter than a weaver’s shuttle, and are spent without hope.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 O remember that my life is wind: mine eye shall no more see good.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 The eye of him that hath seen me shall see me no more: thine eyes are upon me, and I am not.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 As the cloud is consumed and vanisheth away: so he that goeth down to the grave shall come up no more. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 He shall return no more to his house, neither shall his place know him any more.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Therefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Am I a sea, or a whale, that thou settest a watch over me?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 When I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Then thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions:
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 So that my soul chooseth strangling, and death rather than my life.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 I loathe it; I would not live alway: let me alone; for my days are vanity.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 What is man, that thou shouldest magnify him? and that thou shouldest set thine heart upon him?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 And that thou shouldest visit him every morning, and try him every moment?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 How long wilt thou not depart from me, nor let me alone till I swallow down my spittle?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 I have sinned; what shall I do unto thee, O thou preserver of men? why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 And why dost thou not pardon my transgression, and take away mine iniquity? for now shall I sleep in the dust; and thou shalt seek me in the morning, but I shall not be.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
