Job 39
1 Knowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? or canst thou mark when the hinds do calve?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Canst thou number the months that they fulfil? or knowest thou the time when they bring forth?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 They bow themselves, they bring forth their young ones, they cast out their sorrows.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Their young ones are in good liking, they grow up in the open field; they go forth, and return not unto them.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Who hath sent out the wild donkey free? or who hath loosed the bands of the wild donkey?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Whose house I have made the wilderness, and the barren land his dwellings.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 He scorneth the multitude of the city, neither regardeth he the crying of the driver.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 The range of the mountains is his pasture, and he searcheth after every green thing.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Will the unicorn be willing to serve thee, or abide by thy crib?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Canst thou bind the unicorn with his band in the furrow? or will he harrow the valleys after thee?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Wilt thou trust him, because his strength is great? or wilt thou leave thy labour to him?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Wilt thou believe him, that he will bring home thy seed, and gather it into thy barn?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Gavest thou the goodly wings unto the peacocks? or wings and feathers unto the ostrich?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Which leaveth her eggs in the earth, and warmeth them in dust,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 And forgetteth that the foot may crush them, or that the wild beast may break them.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 She is hardened against her young ones, as though they were not hers: her labour is in vain without fear;
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Because God hath deprived her of wisdom, neither hath he imparted to her understanding.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 What time she lifteth up herself on high, she scorneth the horse and his rider.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Hast thou given the horse strength? hast thou clothed his neck with thunder?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Canst thou make him afraid as a grasshopper? the glory of his nostrils is terrible.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 He paweth in the valley, and rejoiceth in his strength: he goeth on to meet the armed men.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 He mocketh at fear, and is not affrighted; neither turneth he back from the sword.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 The quiver rattleth against him, the glittering spear and the shield.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 He swalloweth the ground with fierceness and rage: neither believeth he that it is the sound of the trumpet.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 He saith among the trumpets, Aha, aha; and he smelleth the battle afar off, the thunder of the captains, and the shouting.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Doth the hawk fly by thy wisdom, and stretch her wings toward the south?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Doth the eagle mount up at thy command, and make her nest on high?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 She dwelleth and abideth on the rock, upon the crag of the rock, and the strong place.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 From thence she seeketh the prey, and her eyes behold afar off.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Her young ones also suck up blood: and where the slain are, there is she.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
