Job 17
1 My breath is corrupt, my days are extinct, the graves are ready for me.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Are there not mockers with me? and doth not mine eye continue in their provocation?
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Lay down now, put me in a surety with thee; who is he that will strike hands with me?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 For thou hast hid their heart from understanding: therefore shalt thou not exalt them.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 He that speaketh flattery to his friends, even the eyes of his children shall fail.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 He hath made me also a byword of the people; and aforetime I was as a tabret.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Mine eye also is dim by reason of sorrow, and all my members are as a shadow.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Upright men shall be astonied at this, and the innocent shall stir up himself against the hypocrite.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 The righteous also shall hold on his way, and he that hath clean hands shall be stronger and stronger.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 But as for you all, do ye return, and come now: for I cannot find one wise man among you.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 My days are past, my purposes are broken off, even the thoughts of my heart.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 They change the night into day: the light is short because of darkness.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 I have said to corruption, Thou art my father: to the worm, Thou art my mother, and my sister.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 And where is now my hope? as for my hope, who shall see it?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
