Ecclesiastes 3
1 To every thing there is a season, and a time to every purpose under the heaven:
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 A time to be born, and a time to die; a time to plant, and a time to pluck up that which is planted;
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 A time to kill, and a time to heal; a time to break down, and a time to build up;
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 A time to weep, and a time to laugh; a time to mourn, and a time to dance;
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 A time to cast away stones, and a time to gather stones together; a time to embrace, and a time to refrain from embracing;
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 A time to get, and a time to lose; a time to keep, and a time to cast away;
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 A time to rend, and a time to sew; a time to keep silence, and a time to speak;
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 A time to love, and a time to hate; a time of war, and a time of peace.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 What profit hath he that worketh in that wherein he laboureth?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 I have seen the travail, which God hath given to the sons of men to be exercised in it.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 He hath made every thing beautiful in his time: also he hath set eternity in their heart, so that no man can find out the work that God maketh from the beginning to the end.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 I know that there is no good in them, but for a man to rejoice, and to do good in his life.
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 And also that every man should eat and drink, and enjoy the good of all his labour, it is the gift of God.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 I know that, whatsoever God doeth, it shall be for ever: nothing can be put to it, nor any thing taken from it: and God doeth it, that men should fear before him.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 That which hath been is now; and that which is to be hath already been; and God requireth that which is past.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 And moreover I saw under the sun the place of judgment, that wickedness was there; and the place of righteousness, that iniquity was there.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 I said in mine heart, God shall judge the righteous and the wicked: for there is a time there for every purpose and for every work.
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 I said in mine heart concerning the estate of the sons of men, that God might manifest them, and that they might see that they themselves are beasts.
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 For that which befalleth the sons of men befalleth beasts; even one thing befalleth them: as the one dieth, so dieth the other; yea, they have all one breath; so that a man hath no preeminence above a beast: for all is vanity.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 All go unto one place; all are of the dust, and all turn to dust again.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Who knoweth the spirit of man that goeth upward, and the spirit of the beast that goeth downward to the earth?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 Wherefore I perceive that there is nothing better, than that a man should rejoice in his own works; for that is his portion: for who shall bring him to see what shall be after him?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
