Psalms 44
1 We have heard with our ears, O Elohim, our fathers have told us, what work thou didst in their days, in the times of old.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 How thou didst drive out the heathen with thy hand, and plantedst them; how thou didst afflict the people, and cast them out.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 For they got not the land in possession by their own sword, neither did their own arm save them: but thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance, because thou hadst a favour unto them.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Thou art my King, O Elohim: command deliverances for Jacob.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Through thee will we push down our enemies: through thy name will we tread them under that rise up against us.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 For I will not trust in my bow, neither shall my sword save me.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 But thou hast saved us from our enemies, and hast put them to shame that hated us.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 In Elohim we boast all the day long, and praise thy name for ever. (Selah)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 But thou hast cast off, and put us to shame; and goest not forth with our armies.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Thou makest us to turn back from the enemy: and they which hate us spoil for themselves.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Thou hast given us like sheep appointed for meat; and hast scattered us among the heathen.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Thou sellest thy people for nought, and dost not increase thy wealth by their price.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Thou makest us a reproach to our neighbours, a scorn and a derision to them that are round about us.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Thou makest us a byword among the heathen, a shaking of the head among the people.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 My confusion is continually before me, and the shame of my face hath covered me,
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 For the voice of him that reproacheth and blasphemeth; by reason of the enemy and avenger.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 All this is come upon us; yet have we not forgotten thee, neither have we dealt falsely in thy covenant.
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Our heart is not turned back, neither have our steps declined from thy way;
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Though thou hast sore broken us in the place of dragons, and covered us with the shadow of death.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 If we have forgotten the name of our Elohim, or stretched out our hands to a strange el;
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 Shall not Elohim search this out? for he knoweth the secrets of the heart.
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Yea, for thy sake are we killed all the day long; we are counted as sheep for the slaughter.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Awake, why sleepest thou, O YHWH? arise, cast us not off for ever.
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Wherefore hidest thou thy face, and forgettest our affliction and our oppression?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 For our soul is bowed down to the dust: our belly cleaveth unto the earth.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Arise for our help, and redeem us for thy mercies' sake.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
