Job 2
1 Again there was a day when the sons of Elohim came to present themselves before YHWH, and Satan came also among them to present himself before YHWH.
И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 And YHWH said unto Satan, From whence comest thou? And Satan answered YHWH, and said, From going to and fro in the earth, and from walking up and down in it.
И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
3 And YHWH said unto Satan, Hast thou considered my servant Job, that there is none like him in the earth, a perfect and an upright man, one that feareth Elohim, and escheweth evil? and still he holdeth fast his integrity, although thou movedst me against him, to destroy him without cause.
После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 And Satan answered YHWH, and said, Skin for skin, yea, all that a man hath will he give for his life.
А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
5 But put forth thine hand now, and touch his bone and his flesh, and he will curse thee to thy face.
Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
6 And YHWH said unto Satan, Behold, he is in thine hand; but save his life.
И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 So went Satan forth from the presence of YHWH, and smote Job with sore boils from the sole of his foot unto his crown.
Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
8 And he took him a potsherd to scrape himself withal; and he sat down among the ashes.
И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 Then said his wife unto him, Dost thou still retain thine integrity? curse Elohim, and die.
Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 But he said unto her, Thou speakest as one of the foolish women speaketh. What? shall we receive good at the hand of Elohim, and shall we not receive evil? In all this did not Job sin with his lips.
А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
11 Now when Job's three friends heard of all this evil that was come upon him, they came every one from his own place; Eliphaz the Temanite, and Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite: for they had made an appointment together to come to mourn with him and to comfort him.
А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 And when they lifted up their eyes afar off, and knew him not, they lifted up their voice, and wept; and they rent every one his mantle, and sprinkled dust upon their heads toward heaven.
И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.
13 So they sat down with him upon the ground seven days and seven nights, and none spake a word unto him: for they saw that his grief was very great.
И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
