2 Kings 4
1 Now there cried a certain woman of the wives of the sons of the prophets unto Elisha, saying, Thy servant my husband is dead; and thou knowest that thy servant did fear YHWH: and the creditor is come to take unto him my two sons to be bondmen
А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.
2 And Elisha said unto her, What shall I do for thee? tell me, what hast thou in the house? And she said, Thine handmaid hath not any thing in the house, save a pot of oil.
И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.
3 Then he said, Go, borrow thee vessels abroad of all thy neighbours, even empty vessels; borrow not a few.
И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, вземи не малко.
4 And when thou art come in, thou shalt shut the door upon thee and upon thy sons, and shalt pour out into all those vessels, and thou shalt set aside that which is full.
Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.
5 So she went from him, and shut the door upon her and upon her sons, who brought the vessels to her; and she poured out.
И тъй, та си отиве от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.
6 And it came to pass, when the vessels were full, that she said unto her son, Bring me yet a vessel. And he said unto her, There is not a vessel more. And the oil stayed.
И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.
7 Then she came and told the man of Elohim. And he said, Go, sell the oil, and pay thy debt, and live thou and thy children of the rest.
Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
8 And it fell on a day, that Elisha passed to Shunem, where was a great woman; and she constrained him to eat bread. And so it was, that as oft as he passed by, he turned in thither to eat bread.
И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.
9 And she said unto her husband, Behold now, I perceive that this is an holy man of Elohim, which passeth by us continually.
Сетне жената рече на мъжа си: Ето сеха, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.
10 Let us make a little chamber, I pray thee, on the wall; and let us set for him there a bed, and a table, and a stool, and a candlestick: and it shall be, when he cometh to us, that he shall turn in thither.
Да направим, моля една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.
11 And it fell on a day, that he came thither, and he turned into the chamber, and lay there.
И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,
12 And he said to Gehazi his servant, Call this Shunammite. And when he had called her, she stood before him.
рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.
13 And he said unto him, Say now unto her, Behold, thou hast been careful for us with all this care; what is to be done for thee? wouldest thou be spoken for to the king, or to the captain of the host? And she answered, I dwell among mine own people.
И рече Гиезия: Кажи й сега: Етой, ти си положила всички тия грижи за нас; що да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.
14 And he said, What then is to be done for her? And Gehazi answered, Verily she hath no child, and her husband is old.
Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А гиезиий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.
15 And he said, Call her. And when he had called her, she stood in the door.
И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16 And he said, About this season, according to the time of life, thou shalt embrace a son. And she said, Nay, my master, thou man of Elohim, do not lie unto thine handmaid.
И Елисей й рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17 And the woman conceived, and bare a son at that season that Elisha had said unto her, according to the time of life.
Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.
18 And when the child was grown, it fell on a day, that he went out to his father to the reapers.
И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.
19 And he said unto his father, My head, my head. And he said to a lad, Carry him to his mother.
И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.
20 And when he had taken him, and brought him to his mother, he sat on her knees till noon, and then died.
И като го взе занесе го при маяка му; и детето седна на коленете й до пладне, и тогава умря.
21 And she went up, and laid him on the bed of the man of Elohim, and shut the door upon him, and went out.
И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като зетвори вратата след него, излезе.
22 And she called unto her husband, and said, Send me, I pray thee, one of the young men, and one of the asses, that I may run to the man of Elohim, and come again.
Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.
23 And he said, Wherefore wilt thou go to him to day? it is neither new moon, nor Sabbath. And she said, It shall be well.
А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.
24 Then she saddled an ass, and said to her servant, Drive, and go forward; slack not thy riding for me, except I bid thee.
Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.
25 So she went and came unto the man of Elohim to mount Carmel. And it came to pass, when the man of Elohim saw her afar off, that he said to Gehazi his servant, Behold, yonder is that Shunammite:
И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!
26 Run now, I pray thee, to meet her, and say unto her, Is it well with thee? is it well with thy husband? is it well with the child? And she answered, It is well.
Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Дабре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27 And when she came to the man of Elohim to the hill, she caught him by the feet: but Gehazi came near to thrust her away. And the man of Elohim said, Let her alone; for her soul is vexed within her: and YHWH hath hid it from me, and hath not told me.
А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: А Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.
28 Then she said, Did I desire a son of my master? did I not say, Do not deceive me?
А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
29 Then he said to Gehazi, Gird up thy loins, and take my staff in thine hand, and go thy way: if thou meet any man, salute him not; and if any salute thee, answer him not again: and lay my staff upon the face of the child.
Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да ме не отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
30 And the mother of the child said, As YHWH liveth, and as thy soul liveth, I will not leave thee. And he arose, and followed her.
А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.
31 And Gehazi passed on before them, and laid the staff upon the face of the child; but there was neither voice, nor hearing. Wherefore he went again to meet him, and told him, saying, The child is not awaked.
А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайко: Детето не се събуди.
32 And when Elisha was come into the house, behold, the child was dead, and laid upon his bed.
И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.
33 He went in therefore, and shut the door upon them twain, and prayed unto YHWH.
Влезе, прочее, та затвори вратата зат тях двамата, и помоли се Господу.
34 And he went up, and lay upon the child, and put his mouth upon his mouth, and his eyes upon his eyes, and his hands upon his hands: and he stretched himself upon the child; and the flesh of the child waxed warm.
Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и рацете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.
35 Then he returned, and walked in the house to and fro; and went up, and stretched himself upon him: and the child sneezed seven times, and the child opened his eyes.
После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.
36 And he called Gehazi, and said, Call this Shunammite. So he called her. And when she was come in unto him, he said, Take up thy son.
И Елисай извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.
37 Then she went in, and fell at his feet, and bowed herself to the ground, and took up her son, and went out.
И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си те излезе.
38 And Elisha came again to Gilgal: and there was a dearth in the land; and the sons of the prophets were sitting before him: and he said unto his servant, Set on the great pot, and seethe pottage for the sons of the prophets.
Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.
39 And one went out into the field to gather herbs, and found a wild vine, and gathered thereof wild gourds his lap full, and came and shred them into the pot of pottage: for they knew them not.
Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.
40 So they poured out for the men to eat. And it came to pass, as they were eating of the pottage, that they cried out, and said, O thou man of Elohim, there is death in the pot. And they could not eat thereof.
После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него.
41 But he said, Then bring meal. And he cast it into the pot; and he said, Pour out for the people, that they may eat. And there was no harm in the pot.
А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.
42 And there came a man from Baal-shalisha, and brought the man of Elohim bread of the firstfruits, twenty loaves of barley, and full ears of corn in the husk thereof. And he said, Give unto the people, that they may eat.
В това време един човек от Ваалселиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.
43 And his servitor said, What, should I set this before an hundred men? He said again, Give the people, that they may eat: for thus saith YHWH, They shall eat, and shall leave thereof.
И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.
44 So he set it before them, and they did eat, and left thereof, according to the word of YHWH.
Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.
