Psalms 38
1 O LORD, rebuke me not in thy wrath: neither chasten me in thy hot displeasure.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 For thine arrows stick fast in me, and thy hand presseth me sore.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 There is no soundness in my flesh because of thine anger; neither is there any rest in my bones because of my sin.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 For mine iniquities are gone over mine head: as an heavy burden they are too heavy for me.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 My wounds stink and are corrupt because of my foolishness.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 I am troubled; I am bowed down greatly; I go mourning all the day long.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 For my loins are filled with a loathsome disease: and there is no soundness in my flesh.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 I am feeble and sore broken: I have roared by reason of the disquietness of my heart.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Lord, all my desire is before thee; and my groaning is not hid from thee.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 My heart panteth, my strength faileth me: as for the light of mine eyes, it also is gone from me.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 My lovers and my friends stand aloof from my sore; and my kinsmen stand afar off.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 They also that seek after my life lay snares for me: and they that seek my hurt speak mischievous things, and imagine deceits all the day long.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 But I, as a deaf man, heard not; and I was as a dumb man that openeth not his mouth.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Thus I was as a man that heareth not, and in whose mouth are no reproofs.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 For in thee, O Lord, do I hope: thou wilt hear, O Lord my God.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 For I said, Hear me, lest otherwise they should rejoice over me: when my foot slippeth, they magnify themselves against me.
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 For I am ready to halt, and my sorrow is continually before me.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 For I will declare mine iniquity; I will be sorry for my sin.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 But mine enemies are lively, and they are strong: and they that hate me wrongfully are multiplied.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 They also that render evil for good are mine adversaries; because I follow the thing that good is.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Forsake me not, O Lord: O my God, be not far from me.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Make haste to help me, O Lord my salvation.
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
