< Psalms 139 >

1 O lord, you have searched me, and known me.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 You know my sitting down and my rising up, you understand my thought afar off.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 You compass my path and my lying down, and are acquainted with all my ways.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 For there is not a word in my tongue, but, see, O LORD, you know it altogether.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 You have beset me behind and before, and laid your hand on me.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Such knowledge is too wonderful for me; it is high, I cannot attain to it.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Where shall I go from your spirit? or where shall I flee from your presence?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 If I ascend up into heaven, you are there: if I make my bed in hell, behold, you are there. (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 If I take the wings of the morning, and dwell in the uttermost parts of the sea;
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 Even there shall your hand lead me, and your right hand shall hold me.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 If I say, Surely the darkness shall cover me; even the night shall be light about me.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 Yes, the darkness hides not from you; but the night shines as the day: the darkness and the light are both alike to you.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 For you have possessed my reins: you have covered me in my mother’s womb.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 I will praise you; for I am fearfully and wonderfully made: marvelous are your works; and that my soul knows right well.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 My substance was not hid from you, when I was made in secret, and curiously worked in the lowest parts of the earth.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Your eyes did see my substance, yet being imperfect; and in your book all my members were written, which in continuance were fashioned, when as yet there was none of them.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 How precious also are your thoughts to me, O God! how great is the sum of them!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 If I should count them, they are more in number than the sand: when I awake, I am still with you.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Surely you will slay the wicked, O God: depart from me therefore, you bloody men.
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 For they speak against you wickedly, and your enemies take your name in vain.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Do not I hate them, O LORD, that hate you? and am not I grieved with those that rise up against you?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 I hate them with perfect hatred: I count them my enemies.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Search me, O God, and know my heart: try me, and know my thoughts:
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 And see if there be any wicked way in me, and lead me in the way everlasting.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.

< Psalms 139 >