< Proverbs 14 >
1 Every wise woman builds her house: but the foolish plucks it down with her hands.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 He that walks in his uprightness fears the LORD: but he that is perverse in his ways despises him.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 In the mouth of the foolish is a rod of pride: but the lips of the wise shall preserve them.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Where no oxen are, the crib is clean: but much increase is by the strength of the ox.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 A faithful witness will not lie: but a false witness will utter lies.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 A scorner seeks wisdom, and finds it not: but knowledge is easy to him that understands.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Go from the presence of a foolish man, when you perceive not in him the lips of knowledge.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 The wisdom of the prudent is to understand his way: but the folly of fools is deceit.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Fools make a mock at sin: but among the righteous there is favor.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 The heart knows his own bitterness; and a stranger does not intermeddle with his joy.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 The house of the wicked shall be overthrown: but the tabernacle of the upright shall flourish.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 There is a way which seems right to a man, but the end thereof are the ways of death.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Even in laughter the heart is sorrowful; and the end of that mirth is heaviness.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 The backslider in heart shall be filled with his own ways: and a good man shall be satisfied from himself.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 The simple believes every word: but the prudent man looks well to his going.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 A wise man fears, and departs from evil: but the fool rages, and is confident.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 He that is soon angry deals foolishly: and a man of wicked devices is hated.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 The simple inherit folly: but the prudent are crowned with knowledge.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 The evil bow before the good; and the wicked at the gates of the righteous.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 The poor is hated even of his own neighbor: but the rich has many friends.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 He that despises his neighbor sins: but he that has mercy on the poor, happy is he.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Do they not err that devise evil? but mercy and truth shall be to them that devise good.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 In all labor there is profit: but the talk of the lips tends only to penury.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 The crown of the wise is their riches: but the foolishness of fools is folly.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 A true witness delivers souls: but a deceitful witness speaks lies.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 In the fear of the LORD is strong confidence: and his children shall have a place of refuge.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 The fear of the LORD is a fountain of life, to depart from the snares of death.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 In the multitude of people is the king’s honor: but in the want of people is the destruction of the prince.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 He that is slow to wrath is of great understanding: but he that is hasty of spirit exalts folly.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 A sound heart is the life of the flesh: but envy the rottenness of the bones.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 He that oppresses the poor reproaches his Maker: but he that honors him has mercy on the poor.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 The wicked is driven away in his wickedness: but the righteous has hope in his death.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Wisdom rests in the heart of him that has understanding: but that which is in the middle of fools is made known.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Righteousness exalts a nation: but sin is a reproach to any people.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 The king’s favor is toward a wise servant: but his wrath is against him that causes shame.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.