Job 30
1 But now they that are younger than I have me in derision, whose fathers I would have disdained to have set with the dogs of my flock.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Yes, whereto might the strength of their hands profit me, in whom old age was perished?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 For want and famine they were solitary; fleeing into the wilderness in former time desolate and waste.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Who cut up mallows by the bushes, and juniper roots for their meat.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 They were driven forth from among men, (they cried after them as after a thief; )
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 To dwell in the cliffs of the valleys, in caves of the earth, and in the rocks.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Among the bushes they brayed; under the nettles they were gathered together.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 They were children of fools, yes, children of base men: they were viler than the earth.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 And now am I their song, yes, I am their byword.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 They abhor me, they flee far from me, and spare not to spit in my face.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Because he has loosed my cord, and afflicted me, they have also let loose the bridle before me.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 On my right hand rise the youth; they push away my feet, and they raise up against me the ways of their destruction.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 They mar my path, they set forward my calamity, they have no helper.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 They came on me as a wide breaking in of waters: in the desolation they rolled themselves on me.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Terrors are turned on me: they pursue my soul as the wind: and my welfare passes away as a cloud.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 And now my soul is poured out on me; the days of affliction have taken hold on me.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 My bones are pierced in me in the night season: and my sinews take no rest.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 By the great force of my disease is my garment changed: it binds me about as the collar of my coat.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 He has cast me into the mire, and I am become like dust and ashes.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 I cry to you, and you do not hear me: I stand up, and you regard me not.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 You are become cruel to me: with your strong hand you oppose yourself against me.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 You lift me up to the wind; you cause me to ride on it, and dissolve my substance.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 For I know that you will bring me to death, and to the house appointed for all living.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 However, he will not stretch out his hand to the grave, though they cry in his destruction.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Did not I weep for him that was in trouble? was not my soul grieved for the poor?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 When I looked for good, then evil came to me: and when I waited for light, there came darkness.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 My bowels boiled, and rested not: the days of affliction prevented me.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 I went mourning without the sun: I stood up, and I cried in the congregation.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 I am a brother to dragons, and a companion to owls.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 My skin is black on me, and my bones are burned with heat.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 My harp also is turned to mourning, and my organ into the voice of them that weep.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
