Jeremiah 2
1 Moreover the word of the LORD came to me, saying,
Словото Господно дойде към мене и рече:
2 Go and cry in the ears of Jerusalem, saying, Thus says the LORD; I remember you, the kindness of your youth, the love of your espousals, when you went after me in the wilderness, in a land that was not sown.
Иди та прогласи в ушите на ерусалимската дъщеря, думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.
3 Israel was holiness to the LORD, and the first fruits of his increase: all that devour him shall offend; evil shall come on them, says the LORD.
Израил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.
4 Hear you the word of the LORD, O house of Jacob, and all the families of the house of Israel:
Чуйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:
5 Thus says the LORD, What iniquity have your fathers found in me, that they are gone far from me, and have walked after vanity, and are become vain?
Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?
6 Neither said they, Where is the LORD that brought us up out of the land of Egypt, that led us through the wilderness, through a land of deserts and of pits, through a land of drought, and of the shadow of death, through a land that no man passed through, and where no man dwelled?
Нито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше?
7 And I brought you into a plentiful country, to eat the fruit thereof and the goodness thereof; but when you entered, you defiled my land, and made my heritage an abomination.
И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми.
8 The priests said not, Where is the LORD? and they that handle the law knew me not: the pastors also transgressed against me, and the prophets prophesied by Baal, and walked after things that do not profit.
Свещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала, И ходиха след безполезните идоли.
9 Why I will yet plead with you, says the LORD, and with your children’s children will I plead.
Затова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя.
10 For pass over the isles of Chittim, and see; and send to Kedar, and consider diligently, and see if there be such a thing.
Защото, минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар, та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо,
11 Has a nation changed their gods, which are yet no gods? but my people have changed their glory for that which does not profit.
Разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.
12 Be astonished, O you heavens, at this, and be horribly afraid, be you very desolate, says the LORD.
Ужасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ.
13 For my people have committed two evils; they have forsaken me the fountain of living waters, and hewed them out cisterns, broken cisterns, that can hold no water.
Защото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води, И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.
14 Is Israel a servant? is he a home born slave? why is he spoiled?
Израил слуга ли е? домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?
15 The young lions roared on him, and yelled, and they made his land waste: his cities are burned without inhabitant.
Млади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени.
16 Also the children of Noph and Tahapanes have broken the crown of your head.
Още и жителите на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.
17 Have you not procured this to yourself, in that you have forsaken the LORD your God, when he led you by the way?
Не докара ли ти това сам на себе си, Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?
18 And now what have you to do in the way of Egypt, to drink the waters of Sihor? or what have you to do in the way of Assyria, to drink the waters of the river?
И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо ти е пътят на Асирия? Да пиеш водата на Ефрат
19 Your own wickedness shall correct you, and your backslidings shall reprove you: know therefore and see that it is an evil thing and bitter, that you have forsaken the LORD your God, and that my fear is not in you, says the Lord GOD of hosts.
Твоето нечестие ще те накаже, И твоите престъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.
20 For of old time I have broken your yoke, and burst your bands; and you said, I will not transgress; when on every high hill and under every green tree you wander, playing the harlot.
Понеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.
21 Yet I had planted you a noble vine, wholly a right seed: how then are you turned into the degenerate plant of a strange vine to me?
А пък Аз те бях насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?
22 For though you wash you with nitre, and take you much soap, yet your iniquity is marked before me, says the Lord GOD.
Затова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.
23 How can you say, I am not polluted, I have not gone after Baalim? see your way in the valley, know what you have done: you are a swift dromedary traversing her ways;
Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, Подобно на камила, която бърже тича насам натам из пътищата,
24 A wild ass used to the wilderness, that snuffs up the wind at her pleasure; in her occasion who can turn her away? all they that seek her will not weary themselves; in her month they shall find her.
Подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.
25 Withhold your foot from being unshod, and your throat from thirst: but you said, There is no hope: no; for I have loved strangers, and after them will I go.
Въздържай ногата си, за да не ходиш боса, И гърлото си, за да не съхне от жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.
26 As the thief is ashamed when he is found, so is the house of Israel ashamed; they, their kings, their princes, and their priests, and their prophets.
Както се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им,
27 Saying to a stock, You are my father; and to a stone, You have brought me forth: for they have turned their back to me, and not their face: but in the time of their trouble they will say, Arise, and save us.
Които думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.
28 But where are your gods that you have made you? let them arise, if they can save you in the time of your trouble: for according to the number of your cities are your gods, O Judah.
Но где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото колкото са градовете ти Толкова са и боговете ти, Юдо.
29 Why will you plead with me? you all have transgressed against me, says the LORD.
Защо би искали да се препирате с мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.
30 In vain have I smitten your children; they received no correction: your own sword has devoured your prophets, like a destroying lion.
Напразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.
31 O generation, see you the word of the LORD. Have I been a wilderness to Israel? a land of darkness? why say my people, We are lords; we will come no more to you?
О, човеци на тоя род, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?
32 Can a maid forget her ornaments, or a bride her attire? yet my people have forgotten me days without number.
Може ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.
33 Why trim you your way to seek love? therefore have you also taught the wicked ones your ways.
Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!
34 Also in your skirts is found the blood of the souls of the poor innocents: I have not found it by secret search, but on all these.
Тоже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не намери кървите с разкопаване, но по всички тия поли.
35 Yet you say, Because I am innocent, surely his anger shall turn from me. Behold, I will plead with you, because you say, I have not sinned.
А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила.
36 Why gad you about so much to change your way? you also shall be ashamed of Egypt, as you were ashamed of Assyria.
Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.
37 Yes, you shall go forth from him, and your hands on your head: for the LORD has rejected your confidences, and you shall not prosper in them.
Ще излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.
