Deuteronomy 2
1 Then we turned, and took our journey into the wilderness by the way of the Red sea, as the LORD spoke to me: and we compassed mount Seir many days.
Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
2 And the LORD spoke to me, saying,
После Господ ми говори казвайки:
3 You have compassed this mountain long enough: turn you northward.
Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.
4 And command you the people, saying, You are to pass through the coast of your brothers the children of Esau, which dwell in Seir; and they shall be afraid of you: take you good heed to yourselves therefore:
И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
5 Meddle not with them; for I will not give you of their land, no, not so much as a foot breadth; because I have given mount Seir to Esau for a possession.
да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
6 You shall buy meat of them for money, that you may eat; and you shall also buy water of them for money, that you may drink.
С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;
7 For the LORD your God has blessed you in all the works of your hand: he knows your walking through this great wilderness: these forty years the LORD your God has been with you; you have lacked nothing.
защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
8 And when we passed by from our brothers the children of Esau, which dwelled in Seir, through the way of the plain from Elath, and from Eziongaber, we turned and passed by the way of the wilderness of Moab.
Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
9 And the LORD said to me, Distress not the Moabites, neither contend with them in battle: for I will not give you of their land for a possession; because I have given Ar to the children of Lot for a possession.
Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
10 The Emims dwelled therein in times past, a people great, and many, and tall, as the Anakims;
(А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
11 Which also were accounted giants, as the Anakims; but the Moabites called them Emims.
И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.
12 The Horims also dwelled in Seir beforetime; but the children of Esau succeeded them, when they had destroyed them from before them, and dwelled in their stead; as Israel did to the land of his possession, which the LORD gave to them.
Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
13 Now rise up, said I, and get you over the brook Zered. And we went over the brook Zered.
Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
14 And the space in which we came from Kadeshbarnea, until we were come over the brook Zered, was thirty and eight years; until all the generation of the men of war were wasted out from among the host, as the LORD swore to them.
Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
15 For indeed the hand of the LORD was against them, to destroy them from among the host, until they were consumed.
Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
16 So it came to pass, when all the men of war were consumed and dead from among the people,
А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,
17 That the LORD spoke to me, saying,
Господ ми говори казвайки:
18 You are to pass over through Ar, the coast of Moab, this day:
Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
19 And when you come near over against the children of Ammon, distress them not, nor meddle with them: for I will not give you of the land of the children of Ammon any possession; because I have given it to the children of Lot for a possession.
и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
20 (That also was accounted a land of giants: giants dwelled therein in old time; and the Ammonites call them Zamzummims;
(Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;
21 A people great, and many, and tall, as the Anakims; but the LORD destroyed them before them; and they succeeded them, and dwelled in their stead:
люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
22 As he did to the children of Esau, which dwelled in Seir, when he destroyed the Horims from before them; and they succeeded them, and dwelled in their stead even to this day:
за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;
23 And the Avims which dwelled in Hazerim, even to Azzah, the Caphtorims, which came forth out of Caphtor, destroyed them, and dwelled in their stead.)
и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
24 Rise you up, take your journey, and pass over the river Arnon: behold, I have given into your hand Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land: begin to possess it, and contend with him in battle.
Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
25 This day will I begin to put the dread of you and the fear of you on the nations that are under the whole heaven, who shall hear report of you, and shall tremble, and be in anguish because of you.
Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
26 And I sent messengers out of the wilderness of Kedemoth to Sihon king of Heshbon with words of peace, saying,
И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
27 Let me pass through your land: I will go along by the high way, I will neither turn to the right hand nor to the left.
Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
28 You shall sell me meat for money, that I may eat; and give me water for money, that I may drink: only I will pass through on my feet;
С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,
29 (As the children of Esau which dwell in Seir, and the Moabites which dwell in Ar, did to me; ) until I shall pass over Jordan into the land which the LORD our God gives us.
(както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
30 But Sihon king of Heshbon would not let us pass by him: for the LORD your God hardened his spirit, and made his heart obstinate, that he might deliver him into your hand, as appears this day.
Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
31 And the LORD said to me, Behold, I have begun to give Sihon and his land before you: begin to possess, that you may inherit his land.
А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
32 Then Sihon came out against us, he and all his people, to fight at Jahaz.
Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
33 And the LORD our God delivered him before us; and we smote him, and his sons, and all his people.
И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
34 And we took all his cities at that time, and utterly destroyed the men, and the women, and the little ones, of every city, we left none to remain:
В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
35 Only the cattle we took for a prey to ourselves, and the spoil of the cities which we took.
Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
36 From Aroer, which is by the brink of the river of Arnon, and from the city that is by the river, even to Gilead, there was not one city too strong for us: the LORD our God delivered all to us:
От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
37 Only to the land of the children of Ammon you came not, nor to any place of the river Jabbok, nor to the cities in the mountains, nor to whatever the LORD our God forbade us.
Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.
