Song of Solomon 4
1 Behold, thou art fair, my love; behold, thou art fair; thine eyes are as doves behind thy veil; thy hair is as a flock of goats, that trail down from mount Gilead.
Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
2 Thy teeth are like a flock of ewes all shaped alike, which are come up from the washing; whereof all are paired, and none faileth among them.
Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
3 Thy lips are like a thread of scarlet, and thy mouth is comely; thy temples are like a pomegranate split open behind thy veil.
Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
4 Thy neck is like the tower of David builded with turrets, whereon there hang a thousand shields, all the armour of the mighty men.
Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
5 Thy two breasts are like two fawns that are twins of a gazelle, which feed among the lilies.
Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
6 Until the day breathe, and the shadows flee away, I will get me to the mountain of myrrh, and to the hill of frankincense.
Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
7 Thou art all fair, my love; and there is no spot in thee.
Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
8 Come with me from Lebanon, my bride, with me from Lebanon; look from the top of Amana, from the top of Senir and Hermon, from the lions' dens, from the mountains of the leopards.
Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
9 Thou hast ravished my heart, my sister, my bride; thou hast ravished my heart with one of thine eyes, with one bead of thy necklace.
Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
10 How fair is thy love, my sister, my bride! how much better is thy love than wine! and the smell of thine ointments than all manner of spices!
Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
11 Thy lips, O my bride, drop honey — honey and milk are under thy tongue; and the smell of thy garments is like the smell of Lebanon.
От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
12 A garden shut up is my sister, my bride; a spring shut up, a fountain sealed.
Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
13 Thy shoots are a park of pomegranates, with precious fruits; henna with spikenard plants,
Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
14 Spikenard and saffron, calamus and cinnamon, with all trees of frankincense; myrrh and aloes, with all the chief spices.
Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
15 Thou art a fountain of gardens, a well of living waters, and flowing streams from Lebanon.
Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
16 Awake, O north wind; and come, thou south; blow upon my garden, that the spices thereof may flow out. Let my beloved come into his garden, and eat his precious fruits.
Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
