Psalms 74
1 Maschil of Asaph. Why, O God, hast Thou cast us off for ever? Why doth Thine anger smoke against the flock of Thy pasture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember Thy congregation, which Thou hast gotten of old, which Thou hast redeemed to be the tribe of Thine inheritance; and mount Zion, wherein Thou hast dwelt.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lift up Thy steps because of the perpetual ruins, even all the evil that the enemy hath done in the sanctuary.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Thine adversaries have roared in the midst of Thy meeting-place; they have set up their own signs for signs.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 It seemed as when men wield upwards axes in a thicket of trees.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 And now all the carved work thereof together they strike down with hatchet and hammers.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They have set Thy sanctuary on fire; they have profaned the dwelling-place of Thy name even to the ground.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said in their heart: 'Let us make havoc of them altogether'; they have burned up all the meeting-places of God in the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 We see not our signs; there is no more any prophet; neither is there among us any that knoweth how long.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 How long, O God, shall the adversary reproach? Shall the enemy blaspheme Thy name for ever?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why withdrawest Thou Thy hand, even Thy right hand? Draw it out of Thy bosom and consume them.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Yet God is my King of old, working salvation in the midst of the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Thou didst break the sea in pieces by Thy strength; Thou didst shatter the heads of the sea-monsters in the waters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Thou didst crush the heads of leviathan, Thou gavest him to be food to the folk inhabiting the wilderness.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Thou didst cleave fountain and brook; Thou driedst up ever-flowing rivers.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Thine is the day, Thine also the night; Thou hast established luminary and sun.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Thou hast set all the borders of the earth; Thou hast made summer and winter.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Remember this, how the enemy hath reproached the LORD, and how a base people have blasphemed Thy name.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 O deliver not the soul of Thy turtle-dove unto the wild beast; forget not the life of Thy poor for ever.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Look upon the covenant; for the dark places of the land are full of the habitations of violence.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 O let not the oppressed turn back in confusion; let the poor and needy praise Thy name.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise, O God, plead Thine own cause; remember Thy reproach all the day at the hand of the base man.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Forget not the voice of Thine adversaries, the tumult of those that rise up against Thee which ascendeth continually.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
