Psalms 44
1 For the Leader; a Psalm of the sons of Korah. Maschil. O God, we have heard with our ears, our fathers have told us; a work Thou didst in their days, in the days of old.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Thou with Thy hand didst drive out the nations, and didst plant them in; Thou didst break the peoples, and didst spread them abroad.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 For not by their own sword did they get the land in possession, neither did their own arm save them; but Thy right hand, and Thine arm, and the light of Thy countenance, because Thou wast favourable unto them.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Thou art my King, O God; command the salvation of Jacob.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Through Thee do we push down our adversaries; through Thy name do we tread them under that rise up against us.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 For I trust not in my bow, neither can my sword save me.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 But Thou hast saved us from our adversaries, and hast put them to shame that hate us.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 In God have we gloried all the day, and we will give thanks unto Thy name for ever. (Selah)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 Yet Thou hast cast off, and brought us to confusion; and goest not forth with our hosts.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Thou makest us to turn back from the adversary; and they that hate us spoil at their will.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Thou hast given us like sheep to be eaten; and hast scattered us among the nations.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Thou sellest Thy people for small gain, and hast not set their prices high.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Thou makest us a taunt to our neighbours, a scorn and a derision to them that are round about us.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Thou makest us a byword among the nations, a shaking of the head among the peoples.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 All the day is my confusion before me, and the shame of my face hath covered me,
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 For the voice of him that taunteth and blasphemeth; by reason of the enemy and the revengeful.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 All this is come upon us; yet have we not forgotten Thee, neither have we been false to Thy covenant.
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Our heart is not turned back, neither have our steps declined from Thy path;
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Though Thou hast crushed us into a place of jackals, and covered us with the shadow of death.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 If we had forgotten the name of our God, or spread forth our hands to a strange god;
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 Would not God search this out? For He knoweth the secrets of the heart.
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Nay, but for Thy sake are we killed all the day; we are accounted as sheep for the slaughter.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Awake, why sleepest Thou, O Lord? Arouse Thyself, cast not off for ever.
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Wherefore hidest Thou Thy face, and forgettest our affliction and our oppression?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 For our soul is bowed down to the dust; our belly cleaveth unto the earth.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Arise for our help, and redeem us for Thy mercy's sake.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
