Psalms 139
1 For the Leader. A Psalm of David. O LORD, Thou hast searched me, and known me.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Thou knowest my downsitting and mine uprising, Thou understandest my thought afar off.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Thou measurest my going about and my lying down, and art acquainted with all my ways.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 For there is not a word in my tongue, but, lo, O LORD, Thou knowest it altogether.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Thou hast hemmed me in behind and before, and laid Thy hand upon me.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Such knowledge is too wonderful for me; too high, I cannot attain unto it.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Whither shall I go from Thy spirit? or whither shall I flee from Thy presence?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 If I ascend up into heaven, Thou art there; if I make my bed in the nether-world, behold, Thou art there. (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 If I take the wings of the morning, and dwell in the uttermost parts of the sea;
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 Even there would Thy hand lead me, and Thy right hand would hold me.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 And if I say: 'Surely the darkness shall envelop me, and the light about me shall be night';
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 Even the darkness is not too dark for Thee, but the night shineth as the day; the darkness is even as the light.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 For Thou hast made my reins; Thou hast knit me together in my mother's womb.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 I will give thanks unto Thee, for I am fearfully and wonderfully made; wonderful are Thy works; and that my soul knoweth right well.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 My frame was not hidden from Thee, when I was made in secret, and curiously wrought in the lowest parts of the earth.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Thine eyes did see mine unformed substance, and in Thy book they were all written — even the days that were fashioned, when as yet there was none of them.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 How weighty also are Thy thoughts unto me, O God! How great is the sum of them!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 If I would count them, they are more in number than the sand; were I to come to the end of them, I would still be with Thee.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 If Thou but wouldest slay the wicked, O God — depart from me therefore, ye men of blood;
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Who utter Thy name with wicked thought, they take it for falsehood, even Thine enemies —
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Do not I hate them, O LORD, that hate Thee? And do not I strive with those that rise up against Thee?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 I hate them with utmost hatred; I count them mine enemies.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Search me, O God, and know my heart, try me, and know my thoughts;
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 And see if there be any way in me that is grievous, and lead me in the way everlasting.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
