Psalms 137

1 By the rivers of Babylon, there we sat down, yea, we wept, when we remembered Zion.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Upon the willows in the midst thereof we hanged up our harps.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 For there they that led us captive asked of us words of song, and our tormentors asked of us mirth: 'Sing us one of the songs of Zion.'

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 How shall we sing the LORD'S song in a foreign land?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 If I forget thee, O Jerusalem, let my right hand forget her cunning.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Let my tongue cleave to the roof of my mouth, if I remember thee not; if I set not Jerusalem above my chiefest joy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Remember, O LORD, against the children of Edom the day of Jerusalem; who said: 'Rase it, rase it, even to the foundation thereof.'

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 O daughter of Babylon, that art to be destroyed; happy shall he be, that repayeth thee as thou hast served us.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Happy shall he be, that taketh and dasheth thy little ones against the rock.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!