< Proverbs 1 >
1 THE PROVERBS of Solomon the son of David, king of Israel;
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 To know wisdom and instruction; to comprehend the words of understanding;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 To receive the discipline of wisdom, justice, and right, and equity;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 To give prudence to the simple, to the young man knowledge and discretion;
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 That the wise man may hear, and increase in learning, and the man of understanding may attain unto wise counsels;
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 To understand a proverb, and a figure; the words of the wise, and their dark sayings.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The fear of the LORD is the beginning of knowledge; but the foolish despise wisdom and discipline.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Hear, my son, the instruction of thy father, and forsake not the teaching of thy mother;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 For they shall be a chaplet of grace unto thy head, and chains about thy neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if sinners entice thee, consent thou not.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they say: 'Come with us, let us lie in wait for blood, let us lurk for the innocent without cause;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Let us swallow them up alive as the grave, and whole, as those that go down into the pit; (Sheol )
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol )
13 We shall find all precious substance, we shall fill our houses with spoil;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Cast in thy lot among us; let us all have one purse' —
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 My son, walk not thou in the way with them, restrain thy foot from their path;
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For their feet run to evil, and they make haste to shed blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 For in vain the net is spread in the eyes of any bird;
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 And these lie in wait for their own blood, they lurk for their own lives.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 So are the ways of every one that is greedy of gain; it taketh away the life of the owners thereof.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom crieth aloud in the streets, she uttereth her voice in the broad places;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 She calleth at the head of the noisy streets, at the entrances of the gates, in the city, she uttereth her words:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 'How long, ye thoughtless, will ye love thoughtlessness? And how long will scorners delight them in scorning, and fools hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Turn you at my reproof; behold, I will pour out my spirit unto you, I will make known my words unto you.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Because I have called, and ye refused, I have stretched out my hand, and no man attended,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 But ye have set at nought all my counsel, and would none of my reproof;
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 I also, in your calamity, will laugh, I will mock when your dread cometh;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 When your dread cometh as a storm, and your calamity cometh on as a whirlwind; when trouble and distress come upon you.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Then will they call me, but I will not answer, they will seek me earnestly, but they shall not find me.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 For that they hated knowledge, and did not choose the fear of the LORD;
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 They would none of my counsel, they despised all my reproof.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Therefore shall they eat of the fruit of their own way, and be filled with their own devices.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For the waywardness of the thoughtless shall slay them, and the confidence of fools shall destroy them.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But whoso hearkeneth unto me shall dwell securely, and shall be quiet without fear of evil.'
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.