Proverbs 7
1 My son, keep my words, and lay up my commandments with thee.
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Keep my commandments and live, and my teaching as the apple of thine eye.
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Bind them upon thy fingers, write them upon the table of thy heart.
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Say unto wisdom: 'Thou art my sister', and call understanding thy kinswoman;
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 That they may keep thee from the strange woman, from the alien woman that maketh smooth her words.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 For at the window of my house I looked forth through my lattice;
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 And I beheld among the thoughtless ones, I discerned among the youths, a young man void of understanding,
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Passing through the street near her corner, and he went the way to her house;
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 In the twilight, in the evening of the day, in the blackness of night and the darkness.
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 And, behold, there met him a woman with the attire of a harlot, and wily of heart.
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 She is riotous and rebellious, her feet abide not in her house;
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 Now she is in the streets, now in the broad places, and lieth in wait at every corner.
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 So she caught him, and kissed him, and with an impudent face she said unto him:
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 'Sacrifices of peace-offerings were due from me; this day have I paid my vows.
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Therefore came I forth to meet thee, to seek thy face, and I have found thee.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 I have decked my couch with coverlets, with striped cloths of the yarn of Egypt.
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 I have perfumed my bed with myrrh, aloes, and cinnamon.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Come, let us take our fill of love until the morning; let us solace ourselves with loves.
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 For my husband is not at home, he is gone a long journey;
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 He hath taken the bag of money with him; he will come home at the full moon.'
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 With her much fair speech she causeth him to yield, with the blandishment of her lips she enticeth him away.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 He goeth after her straightway, as an ox that goeth to the slaughter, or as one in fetters to the correction of the fool;
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Till an arrow strike through his liver; as a bird hasteneth to the snare — and knoweth not that it is at the cost of his life.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Now therefore, O ye children, hearken unto me, and attend to the words of my mouth.
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Let not thy heart decline to her ways, go not astray in her paths.
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 For she hath cast down many wounded; yea, a mighty host are all her slain.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
