Proverbs 27
1 Boast not thyself of to-morrow; for thou knowest not what a day may bring forth.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Let another man praise thee, and not thine own mouth; a stranger, and not thine own lips.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 A stone is heavy, and the sand weighty; but a fool's vexation is heavier than they both.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Wrath is cruel, and anger is overwhelming; but who is able to stand before jealousy?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Better is open rebuke than love that is hidden.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Faithful are the wounds of a friend; but the kisses of an enemy are importunate.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 The full soul loatheth a honeycomb; but to the hungry soul every bitter thing is sweet.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 As a bird that wandereth from her nest, so is a man that wandereth from his place.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Ointment and perfume rejoice the heart; so doth the sweetness of a man's friend by hearty counsel.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Thine own friend, and thy father's friend, forsake not; neither go into thy brother's house in the day of thy calamity; better is a neighbour that is near than a brother far off.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 My son, be wise, and make my heart glad, that I may answer him that taunteth me.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 A prudent man seeth the evil, and hideth himself; but the thoughtless pass on, and are punished.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Take his garment that is surety for a stranger; and hold him in pledge that is surety for an alien woman.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 He that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, it shall be counted a curse to him.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 A continual dropping in a very rainy day and a contentious woman are alike;
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 He that would hide her hideth the wind, and the ointment of his right hand betrayeth itself.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Iron sharpeneth iron; so a man sharpeneth the countenance of his friend.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Whoso keepeth the fig-tree shall eat the fruit thereof; and he that waiteth on his master shall be honoured.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 As in water face answereth to face, so the heart of man to man.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 The nether-world and Destruction are never satiated; so the eyes of man are never satiated. (Sheol h7585)
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 The refining pot is for silver, and the furnace for gold, and a man is tried by his praise.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Though thou shouldest bray a fool in a mortar with a pestle among groats, yet will not his foolishness depart from him.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Be thou diligent to know the state of thy flocks, and look well to thy herds;
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 For riches are not for ever; and doth the crown endure unto all generations?
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 When the hay is mown, and the tender grass showeth itself, and the herbs of the mountains are gathered in;
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 The lambs will be for thy clothing, and the goats the price for a field.
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 And there will be goats' milk enough for thy food, for the food of thy household; and maintenance for thy maidens.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
