Proverbs 19
1 Better is the poor that walketh in his integrity than he that is perverse in his lips and a fool at the same time.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Also, that the soul be without knowledge is not good; and he that hasteth with his feet sinneth.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 The foolishness of man perverteth his way; and his heart fretteth against the LORD.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Wealth addeth many friends; but as for the poor, his friend separateth himself from him.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 A false witness shall not be unpunished; and he that breatheth forth lies shall not escape.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Many will entreat the favour of the liberal man; and every man is a friend to him that giveth gifts.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 All the brethren of the poor do hate him; how much more do his friends go far from him! He that pursueth words, they turn against him.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 He that getteth wisdom loveth his own soul; he that keepeth understanding shall find good.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 A false witness shall not be unpunished; and he that breatheth forth lies shall perish.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Luxury is not seemly for a fool; much less for a servant to have rule over princes.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 It is the discretion of a man to be slow to anger, and it is his glory to pass over a transgression.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 The king's wrath is as the roaring of a lion; but his favour is as dew upon the grass.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 A foolish son is the calamity of his father; and the contentions of a wife are a continual dropping.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 House and riches are the inheritance of fathers; but a prudent wife is from the LORD.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Slothfulness casteth into a deep sleep; and the idle soul shall suffer hunger.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 He that keepeth the commandment keepeth his soul; but he that despiseth His ways shall die.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 He that is gracious unto the poor lendeth unto the LORD; and his good deed will He repay unto him.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Chasten thy son, for there is hope; but set not thy heart on his destruction.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 A man of great wrath shall suffer punishment; for if thou interpose, thou wilt add thereto.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Hear counsel, and receive instruction, that thou mayest be wise in thy latter end.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 There are many devices in a man's heart; but the counsel of the LORD, that shall stand.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 The lust of a man is his shame; and a poor man is better than a liar.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 The fear of the LORD tendeth to life; and he that hath it shall abide satisfied, he shall not be visited with evil.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 The sluggard burieth his hand in the dish, and will not so much as bring it back to his mouth.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 When thou smitest a scorner, the simple will become prudent; and when one that hath understanding is reproved, he will understand knowledge.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 A son that dealeth shamefully and reproachfully will despoil his father, and chase away his mother.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Cease, my son, to hear the instruction that causeth to err from the words of knowledge.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 An ungodly witness mocketh at right; and the mouth of the wicked devoureth iniquity.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Judgments are prepared for scorners, and stripes for the back of fools.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
