Proverbs 18
1 He that separateth himself seeketh his own desire, and snarlest against all sound wisdom.
Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 A fool hath no delight in understanding, but only that his heart may lay itself bare.
Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 When the wicked cometh, there cometh also contempt, and with ignominy reproach.
С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 The words of a man's mouth are as deep waters; a flowing brook, a fountain of wisdom.
Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 It is not good to respect the person of the wicked, so as to turn aside the righteous in judgment.
Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 A fool's lips enter into contention, and his mouth calleth for strokes.
Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 A fool's mouth is his ruin, and his lips are the snare of his soul.
Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 The words of a whisperer are as dainty morsels, and they go down into the innermost parts of the belly.
Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 Even one that is slack in his work is brother to him that is a destroyer.
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 The name of the LORD is a strong tower: the righteous runneth into it, and is set up on high.
Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 The rich man's wealth is his strong city, and as a high wall in his own conceit.
Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Before destruction the heart of a man is haughty, and before honour goeth humility.
Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 He that giveth answer before he heareth, it is folly and confusion unto him.
Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 The spirit of a man will sustain his infirmity; but a broken spirit who can bear?
Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 The heart of the prudent getteth knowledge; and the ear of the wise seeketh knowledge.
Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 A man's gift maketh room for him, and bringeth him before great men.
Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 He that pleadeth his cause first seemeth just; but his neighbour cometh and searcheth him out.
Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 The lot causeth strife to cease, and parteth asunder the contentious.
Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 A brother offended is harder to be won than a strong city; and their contentions are like the bars of a castle.
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 A man's belly shall be filled with the fruit of his mouth; with the increase of his lips shall he be satisfied.
От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Death and life are in the power of the tongue; and they that indulge it shall eat the fruit thereof.
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 Whoso findeth a wife findeth a great good, and obtaineth favour of the LORD.
Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 The poor useth entreaties; but the rich answereth impudently.
Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 There are friends that one hath to his own hurt; but there is a friend that sticketh closer than a brother.
Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
