Proverbs 17
1 Better is a dry morsel and quietness therewith, than a house full of feasting with strife.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 A servant that dealeth wisely shall have rule over a son that dealeth shamefully, and shall have part of the inheritance among the brethren.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 The refining pot is for silver, and the furnace for gold; but the LORD trieth the hearts.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 A evil-doer giveth heed to wicked lips; and a liar giveth ear to a mischievous tongue.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Whoso mocketh the poor blasphemeth his Maker; and he that is glad at calamity shall not be unpunished.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Children's children are the crown of old men; and the glory of children are their fathers.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Overbearing speech becometh not a churl; much less do lying lips a prince.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 A gift is as a precious stone in the eyes of him that hath it; whithersoever he turneth, he prospereth.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 He that covereth a transgression seeketh love; but he that harpeth on a matter estrangeth a familiar friend.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 A rebuke entereth deeper into a man of understanding than a hundred stripes into a fool.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 A rebellious man seeketh only evil; therefore a cruel messenger shall be sent against him.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Let a bear robbed of her whelps meet a man, rather than a fool in his folly.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Whoso rewardeth evil for good, evil shall not depart from his house.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 The beginning of strife is as when one letteth out water; therefore leave off contention, before the quarrel break out.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 He that justifieth the wicked, and he that condemneth the righteous, even they both are an abomination to the LORD.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Wherefore is there a price in the hand of a fool to buy wisdom, seeing he hath no understanding?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 A friend loveth at all times, and a brother is born for adversity.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 A man void of understanding is he that striketh hands, and becometh surety in the presence of his neighbour.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 He loveth transgression that loveth strife; he that exalteth his gate seeketh destruction.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 He that hath a froward heart findeth no good; and he that hath a perverse tongue falleth into evil.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 He that begetteth a fool doeth it to his sorrow; and the father of a churl hath no joy.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 A merry heart is a good medicine; but a broken spirit drieth the bones.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 A wicked man taketh a gift out of the bosom, to pervert the ways of justice.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Wisdom is before him that hath understanding; but the eyes of a fool are in the ends of the earth.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 A foolish son is vexation to his father, and bitterness to her that bore him.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 To punish also the righteous is not good, nor to strike the noble for their uprightness.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 He that spareth his words hath knowledge; and he that husbandeth his spirit is a man of discernment.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Even a fool, when he holdeth his peace, is counted wise; and he that shutteth his lips is esteemed as a man of understanding.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
