Job 9
1 Then Job answered and said:
А Иов в отговор рече:
2 Of a truth I know that it is so; and how can man be just with God?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 If one should desire to contend with Him, he could not answer Him one of a thousand.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 He is wise in heart, and mighty in strength; who hath hardened himself against Him, and prospered?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Who removeth the mountains, and they know it not, when He overturneth them in His anger.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Who shaketh the earth out of her place, and the pillars thereof tremble.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 Who commandeth the sun, and it riseth not; and sealeth up the stars.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Who alone stretcheth out the heavens, and treadeth upon the waves of the sea.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 Who maketh the Bear, Orion, and the Pleiades, and the chambers of the south.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 Who doeth great things past finding out; yea, marvellous things without number.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Lo, He goeth by me, and I see Him not. He passeth on also, but I perceive Him not.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Behold, He snatcheth away, who can hinder Him? Who will say unto Him: 'What doest Thou?'
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 God will not withdraw His anger; the helpers of Rahab did stoop under Him.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 How much less shall I answer Him, and choose out my arguments with Him?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Whom, though I were righteous, yet would I not answer; I would make supplication to Him that contendeth with me.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 If I had called, and He had answered me; yet would I not believe that He would hearken unto my voice —
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 He that would break me with a tempest, and multiply my wounds without cause;
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 That would not suffer me to take my breath, but fill me with bitterness.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 If it be a matter of strength, lo, He is mighty! and if of justice, who will appoint me a time?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Though I be righteous, mine own mouth shall condemn me; though I be innocent, He shall prove me perverse.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 I am innocent — I regard not myself, I despise my life.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 It is all one — therefore I say: He destroyeth the innocent and the wicked.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 If the scourge slay suddenly, He will mock at the calamity of the guiltless.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 The earth is given into the hand of the wicked; he covereth the faces of the judges thereof; if it be not He, who then is it?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 Now my days are swifter than a runner; they flee away, they see no good.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 They are passed away as the swift ships; as the vulture that swoopeth on the prey.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 If I say: 'I will forget my complaint, I will put off my sad countenance, and be of good cheer',
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 I am afraid of all my pains, I know that Thou wilt not hold me guiltless.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 I shall be condemned; why then do I labour in vain?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 If I wash myself with snow water, and make my hands never so clean;
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Yet wilt Thou plunge me in the ditch, and mine own clothes shall abhor me.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For He is not a man, as I am, that I should answer Him, that we should come together in judgment.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 There is no arbiter betwixt us, that might lay his hand upon us both.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Let Him take His rod away from me, and let not His terror make me afraid;
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Then would I speak, and not fear Him; for I am not so with myself.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
