Job 31

1 I made a covenant with mine eyes; how then should I look upon a maid?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 For what would be the portion of God from above, and the heritage of the Almighty from on high?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Is it not calamity to the unrighteous, and disaster to the workers of iniquity?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Doth not He see my ways, and count all my steps?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 If I have walked with vanity, and my foot hath hasted to deceit —

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 Let me be weighed in a just balance, that God may know mine integrity —

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 If my step hath turned out of the way, and my heart walked after mine eyes, and if any spot hath cleaved to my hands;

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 Then let me sow, and let another eat; yea, let the produce of my field be rooted out.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 If my heart have been enticed unto a woman, and I have lain in wait at my neighbour's door;

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 Then let my wife grind unto another, and let others bow down upon her.

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 For that were a heinous crime; yea, it were an iniquity to be punished by the judges.

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 For it is a fire that consumeth unto destruction, and would root out all mine increase.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 If I did despise the cause of my man-servant, or of my maid-servant, when they contended with me —

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 What then shall I do when God riseth up? And when He remembereth, what shall I answer Him?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Did not He that made me in the womb make him? And did not One fashion us in the womb?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 If I have withheld aught that the poor desired, or have caused the eyes of the widow to fail;

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Or have eaten my morsel myself alone, and the fatherless hath not eaten thereof —

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 Nay, from my youth he grew up with me as with a father, and I have been her guide from my mother's womb.

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 If I have seen any wanderer in want of clothing, or that the needy had no covering;

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 If his loins have not blessed me, and if he were not warmed with the fleece of my sheep;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 If I have lifted up my hand against the fatherless, because I saw my help in the gate;

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 Then let my shoulder fall from the shoulder-blade, and mine arm be broken from the bone.

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 For calamity from God was a terror to me, and by reason of His majesty I could do nothing.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 If I have made gold my hope, and have said to the fine gold: 'Thou art my confidence';

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 If I rejoiced because my wealth was great, and because my hand had gotten much;

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 If I beheld the sun when it shined, or the moon walking in brightness;

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 And my heart hath been secretly enticed, and my mouth hath kissed my hand;

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 This also were an iniquity to be punished by the judges; for I should have lied to God that is above.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 If I rejoiced at the destruction of him that hated me, or exulted when evil found him —

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 Yea, I suffered not my mouth to sin by asking his life with a curse.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 If the men of my tent said not: 'Who can find one that hath not been satisfied with his meat?'

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 The stranger did not lodge in the street; my doors I opened to the roadside.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 If after the manner of men I covered my transgressions, by hiding mine iniquity in my bosom —

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Because I feared the great multitude, and the most contemptible among families terrified me, so that I kept silence, and went not out of the door.

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Oh that I had one to hear me! — Lo, here is my signature, let the Almighty answer me — and that I had the indictment which mine adversary hath written!

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Surely I would carry it upon my shoulder; I would bind it unto me as a crown.

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 I would declare unto him the number of my steps; as a prince would I go near unto him.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 If my land cry out against me, and the furrows thereof weep together;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 If I have eaten the fruits thereof without money, or have caused the tillers thereof to be disappointed —

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Let thistles grow instead of wheat, and noisome weeds instead of barley. The words of Job are ended.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.