Job 22
1 Then answered Eliphaz the Temanite, and said:
Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 Can a man be profitable unto God? Or can he that is wise be profitable unto Him?
Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
3 Is it any advantage to the Almighty, that thou art righteous? Or is it gain to Him, that thou makest thy ways blameless?
Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
4 Is it for thy fear of Him that He reproveth thee, that He entereth with thee into judgment?
Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 Is not thy wickedness great? And are not thine iniquities without end?
Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 For thou hast taken pledges of thy brother for nought, and stripped the naked of their clothing.
Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
7 Thou hast not given water to the weary to drink, and thou hast withholden bread from the hungry.
Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 And as a mighty man, who hath the earth, and as a man of rank, who dwelleth in it,
А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Thou hast sent widows away empty, and the arms of the fatherless have been broken.
Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 Therefore snares are round about thee, and sudden dread affrighted thee,
За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 Or darkness, that thou canst not see, and abundance of waters cover thee.
Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 Is not God in the height of heaven? And behold the topmost of the stars, how high they are!
Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 And thou sayest: 'What doth God know? Can He judge through the dark cloud?
А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Thick clouds are a covering to Him, that He seeth not; and He walketh in the circuit of heaven.'
Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
15 Wilt thou keep the old way which wicked men have trodden?
Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
16 Who were snatched away before their time, whose foundation was poured out as a stream;
Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
17 Who said unto God: 'Depart from us'; and what could the Almighty do unto them?
Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
18 Yet He filled their houses with good things — but the counsel of the wicked is far from me.
При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 The righteous saw it, and were glad, and the innocent laugh them to scorn:
Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
20 'Surely their substance is cut off, and their abundance the fire hath consumed.'
Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
21 Acquaint now thyself with Him, and be at peace; thereby shall thine increase be good.
Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 Receive, I pray thee, instruction from His mouth, and lay up His words in thy heart.
Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 If thou return to the Almighty, thou shalt be built up — if thou put away unrighteousness far from thy tents,
Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 And lay thy treasure in the dust, and the gold of Ophir among the stones of the brooks;
Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
25 And the Almighty be thy treasure, and precious silver unto thee;
И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 Then surely shalt thou have thy delight in the Almighty, and shalt lift up thy face unto God.
Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Thou shalt make thy prayer unto Him, and He will hear thee, and thou shalt pay thy vows;
Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 Thou shalt also decree a thing, and it shall be established unto thee, and light shall shine upon thy ways.
И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 When they cast thee down, thou shalt say: 'There is lifting up'; for the humble person He saveth.
Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 He delivereth him that is innocent, yea, thou shalt be delivered through the cleanness of thy hands.
Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
