Job 19
1 Then Job answered and said:
Тогава Иов в отговор рече:
2 How long will ye vex my soul, and crush me with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 These ten times have ye reproached me; ye are not ashamed that ye deal harshly with me.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 And be it indeed that I have erred, mine error remaineth with myself.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 If indeed ye will magnify yourselves against me, and plead against me my reproach;
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Know now that God hath subverted my cause, and hath compassed me with His net.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Behold, I cry out: 'Violence!' but I am not heard; I cry aloud, but there is no justice.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 He hath fenced up my way that I cannot pass, and hath set darkness in my paths.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 He hath stripped me of my glory, and taken the crown from my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He hath broken me down on every side, and I am gone; and my hope hath He plucked up like a tree.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 He hath also kindled His wrath against me, and He counteth me unto Him as one of His adversaries.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 His troops come on together, and cast up their way against me, and encamp round about my tent.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 He hath put my brethren far from me, and mine acquaintance are wholly estranged from me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 My kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 They that dwell in my house, and my maids, count me for a stranger; I am become an alien in their sight.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 I call unto my servant, and he giveth me no answer, though I entreat him with my mouth.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My breath is abhorred of my wife, and I am loathsome to the children of my tribe.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Even urchins despised me; if I arise, they speak against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 All my intimate friends abhor me; and they whom I loved are turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 My bone cleaveth to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Have pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; for the hand of God hath touched me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Oh that my words were now written! Oh that they were inscribed in a book!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 That with an iron pen and lead they were graven in the rock for ever!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 But as for me, I know that my Redeemer liveth, and that He will witness at the last upon the dust;
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 And when after my skin this is destroyed, then without my flesh shall I see God;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Whom I, even I, shall see for myself, and mine eyes shall behold, and not another's. My reins are consumed within me.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 If ye say: 'How we will persecute him!' seeing that the root of the matter is found in me;
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Be ye afraid of the sword; for wrath bringeth the punishments of the sword, that ye may know there is a judgment.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
