Job 15
1 Then answered Eliphaz the Temanite, and said:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Should a wise man make answer with windy knowledge, and fill his belly with the east wind?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Should he reason with unprofitable talk, or with speeches wherewith he can do no good?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Yea, thou doest away with fear, and impairest devotion before God.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 For thine iniquity teacheth thy mouth, and thou choosest the tongue of the crafty.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Thine own mouth condemneth thee, and not I; yea, thine own lips testify against thee.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Art thou the first man that was born? Or wast thou brought forth before the hills?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Dost thou hearken in the council of God? And dost thou restrain wisdom to thyself?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 What knowest thou, that we know not? What understandest thou, which is not in us?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 With us are both the gray-headed and the very aged men, much older than thy father.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Are the consolations of God too small for thee, and the word that dealeth gently with thee?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Why doth thy heart carry thee away? And why do thine eyes wink?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 That thou turnest thy spirit against God, and lettest such words go out of thy mouth.
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 What is man, that he should be clean? And he that is born of a woman, that he should be righteous?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Behold, He putteth no trust in His holy ones; yea, the heavens are not clean in His sight.
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 How much less one that is abominable and impure, man who drinketh iniquity like water!
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 I will tell thee, hear thou me; and that which I have seen I will declare —
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Which wise men have told from their fathers, and have not hid it;
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 Unto whom alone the land was given, and no stranger passed among them.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 The wicked man travaileth with pain all his days, even the number of years that are laid up for the oppressor.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 A sound of terrors is in his ears: in prosperity the destroyer shall come upon him.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 He believeth not that he shall return out of darkness, and he is waited for of the sword.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 He wandereth abroad for bread: 'Where is it?' He knoweth that the day of darkness is ready at his hand.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Distress and anguish overwhelm him; they prevail against him, as a king ready to the battle.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Because he hath stretched out his hand against God, and behaveth himself proudly against the Almighty;
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 He runneth upon him with a stiff neck, with the thick bosses of his bucklers.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Because he hath covered his face with his fatness, and made collops of fat on his loins;
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 And he hath dwelt in desolate cities, in houses which no man would inhabit, which were ready to become heaps.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 He shall not be rich, neither shall his substance continue, neither shall their produce bend to the earth.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 He shall not depart out of darkness; the flame shall dry up his branches, and by the breath of His mouth shall he go away.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Let him not trust in vanity, deceiving himself; for vanity shall be his recompense.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 It shall be accomplished before his time, and his branch shall not be leafy.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 He shall shake off his unripe grape as the vine, and shall cast off his flower as the olive.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 For the company of the godless shall be desolate, and fire shall consume the tents of bribery.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 They conceive mischief, and bring forth iniquity, and their belly prepareth deceit.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
