Job 14
1 Man that is born of a woman is of few days, and full of trouble.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 He cometh forth like a flower, and withereth; he fleeth also as a shadow, and continueth not.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 And dost Thou open Thine eyes upon such a one, and bringest me into judgment with Thee?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Who can bring a clean thing out of an unclean? not one.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Seeing his days are determined, the number of his months is with Thee, and Thou hast appointed his bounds that he cannot pass;
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Look away from him, that he may rest, till he shall accomplish, as a hireling, his day.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Yet through the scent of water it will bud, and put forth boughs like a plant.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 But man dieth, and lieth low; yea, man perisheth, and where is he?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 As the waters fail from the sea, and the river is drained dry;
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 So man lieth down and riseth not; till the heavens be no more, they shall not awake, nor be roused out of their sleep.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Oh that Thou wouldest hide me in the nether-world, that Thou wouldest keep me secret, until Thy wrath be past, that Thou wouldest appoint me a set time, and remember me! — (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 If a man die, may he live again? All the days of my service would I wait, till my relief should come —
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Thou wouldest call, and I would answer Thee; Thou wouldest have a desire to the work of Thy hands.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 But now Thou numberest my steps, Thou dost not even wait for my sin;
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 My transgression is sealed up in a bag, and Thou heapest up mine iniquity.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 And surely the mountain falling crumbleth away, and the rock is removed out of its place;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 The waters wear the stones; the overflowings thereof wash away the dust of the earth; so Thou destroyest the hope of man.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Thou prevailest for ever against him, and he passeth; Thou changest his countenance, and sendest him away.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 His sons come to honour, and he knoweth it not; and they are brought low, but he regardeth them not.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 But his flesh grieveth for him, and his soul mourneth over him.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
