Ecclesiastes 7
1 A good name is better than precious oil; and the day of death than the day of one's birth.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 It is better to go to the house of mourning, than to go to the house of feasting; for that is the end of all men, and the living will lay it to his heart.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Vexation is better than laughter; for by the sadness of the countenance the heart may be gladdened.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 It is better to hear the rebuke of the wise, than for a man to hear the song of fools.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 For as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool; this also is vanity.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Surely oppression turneth a wise man into a fool; and a gift destroyeth the understanding.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Better is the end of a thing than the beginning thereof; and the patient in spirit is better than the proud in spirit.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Be not hasty in thy spirit to be angry; for anger resteth in the bosom of fools.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Say not thou: 'How was it that the former days were better than these?' for it is not out of wisdom that thou inquirest concerning this.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Wisdom is good with an inheritance, yea, a profit to them that see the sun.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 For wisdom is a defence, even as money is a defence; but the excellency of knowledge is, that wisdom preserveth the life of him that hath it.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Consider the work of God; for who can make that straight, which He hath made crooked?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 In the day of prosperity be joyful, and in the day of adversity consider; God hath made even the one as well as the other, to the end that man should find nothing after him.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 All things have I seen in the days of my vanity; there is a righteous man that perisheth in his righteousness, and there is a wicked man that prolongeth his life in his evil-doing.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Be not righteous overmuch; neither make thyself overwise; why shouldest thou destroy thyself?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Be not overmuch wicked, neither be thou foolish; why shouldest thou die before thy time?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 It is good that thou shouldest take hold of the one; yea, also from the other withdraw not thy hand; for he that feareth God shall discharge himself of them all.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Wisdom is a stronghold to the wise man more than ten rulers that are in a city.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 For there is not a righteous man upon earth, that doeth good, and sinneth not.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Also take not heed unto all words that are spoken, lest thou hear thy servant curse thee;
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 for oftentimes also thine own heart knoweth that thou thyself likewise hast cursed others.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 All this have I tried by wisdom; I said: 'I will get wisdom'; but it was far from me.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 That which is is far off, and exceeding deep; who can find it out?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 I turned about, and applied my heart to know and to search out, and to seek wisdom and the reason of things, and to know wickedness to be folly, and foolishness to be madness;
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 and I find more bitter than death the woman, whose heart is snares and nets, and her hands as bands; whoso pleaseth God shall escape from her; but the sinner shall be taken by her.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Behold, this have I found, saith Koheleth, adding one thing to another, to find out the account;
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 which yet my soul sought, but I found not; one man among a thousand have I found; but a woman among all those have I not found.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Behold, this only have I found, that God made man upright; but they have sought out many inventions.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
