2 Samuel 22
1 And David spoke unto the LORD the words of this song in the day that the LORD delivered him out of the hand of all his enemies, and out of the hand of Saul;
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 and he said: The LORD is my rock, and my fortress, and my deliverer;
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 The God who is my rock, in Him I take refuge; my shield, and my horn of salvation, my high tower, and my refuge; my saviour, Thou savest me from violence.
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Praised, I cry, is the LORD, and I am saved from mine enemies.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 For the waves of Death compassed me. The floods of Belial assailed me.
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 In my distress I called upon the LORD, yea, I called unto my God; and out of His temple He heard my voice, and my cry did enter into His ears.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Then the earth did shake and quake, the foundations of heaven did tremble; they were shaken, because He was wroth.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Smoke arose up in His nostrils, and fire out of His mouth did devour; coals flamed forth from Him.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 He bowed the heavens also, and came down; and thick darkness was under His feet.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 And He rode upon a cherub, and did fly; yea, He was seen upon the wings of the wind.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 And He made darkness pavilions round about Him, gathering of waters, thick clouds of the skies.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 At the brightness before Him coals of fire flamed forth.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 The LORD thundered from heaven, and the Most High gave forth His voice.
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 And He sent out arrows, and scattered them; lightning, and discomfited them.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 And the channels of the sea appeared, the foundations of the world were laid bare by the rebuke of the LORD, at the blast of the breath of His nostrils.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 He sent from on high, He took me; He drew me out of many waters;
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 He delivered me from mine enemy most strong, from them that hated me, for they were too mighty for me.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 They confronted me in the day of my calamity; but the LORD was a stay unto me.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 He brought me forth also into a large place; He delivered me, because He delighted in me.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 The LORD rewarded me according to my righteousness; according to the cleanness of my hands hath He recompensed me.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 For I have kept the ways of the LORD, and have not wickedly departed from my God.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 For all His ordinances were before me; and as for His statutes, I did not depart from them.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 And I was single-hearted toward Him, and I kept myself from mine iniquity.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Therefore hath the LORD recompensed me according to my righteousness, according to my cleanness in His eyes.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 With the merciful Thou dost show Thyself merciful, with the upright man Thou dost show Thyself upright,
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 With the pure Thou dost show myself pure; and with the crooked Thou dost show Thyself subtle.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 And the afflicted people Thou dost save; but Thine eyes are upon the haughty, that Thou mayest humble them.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 For Thou art my lamp, O LORD; and the LORD doth lighten my darkness.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 For by Thee I run upon a troop; by my God do I scale a wall.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 As for God, His way is perfect; the word of the LORD is tried; He is a shield unto all them that take refuge in Him.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 For who is God, save the LORD? and who is a Rock, save our God?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 The God who is my strong fortress, and who letteth my way go forth straight;
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Who maketh my feet like hinds', and setteth me upon my high places;
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Who traineth my hands for war, so that mine arms do bend a bow of brass.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Thou hast also given me Thy shield of salvation; and Thy condescension hath made me great.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Thou hast enlarged my steps under me, and my feet have not slipped.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 I have pursued mine enemies, and destroyed them; neither did I turn back till they were consumed.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 And I have consumed them, and smitten them through, that they cannot arise; yea, they are fallen under my feet.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 For Thou hast girded me with strength unto the battle; Thou hast subdued under me those that rose up against me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Thou hast also made mine enemies turn their backs unto me; yea, them that hate me, that I might cut them off.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 They looked, but there was none to save; even unto the LORD, but He answered them not.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Then did I beat them small as the dust of the earth, I did stamp them as the mire of the streets, and did tread them down.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Thou also hast delivered me from the contentions of my people; Thou hast kept me to be the head of the nations; a people whom I have not known serve me.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 The sons of the stranger dwindle away before me; as soon as they hear of me, they obey me.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 The sons of the stranger fade away, and come halting out of their close places.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 The LORD liveth, and blessed be my Rock; and exalted be the God, my Rock of salvation;
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Even the God that executeth vengeance for me, and bringeth down peoples under me,
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 And that bringeth me forth from mine enemies; yea, Thou liftest me up above them that rise up against me; Thou deliverest me from the violent man.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Therefore I will give thanks unto Thee, O LORD, among the nations, and will sing praises unto Thy name.
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 A tower of salvation is He to His king; and showeth mercy to His anointed, to David and to his seed, for evermore.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
