2 Chronicles 20
1 And it came to pass after this, that the children of Moab, and the children of Ammon, and with them some of the Ammonites, came against Jehoshaphat to battle.
След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.
2 Then there came some that told Jehoshaphat, saying: 'There cometh a great multitude against thee from beyond the sea from Aram; and, behold, they are in Hazazon-tamar' — the same is En-gedi.
Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).
3 And Jehoshaphat feared, and set himself to seek unto the LORD; and he proclaimed a fast throughout all Judah.
А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.
4 And Judah gathered themselves together, to seek help of the LORD; even out of all the cities of Judah they came to seek the LORD.
И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
5 And Jehoshaphat stood in the congregation of Judah and Jerusalem, in the house of the LORD, before the new court;
И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:
6 and he said: 'O LORD, the God of our fathers, art not Thou alone God in heaven? and art not Thou ruler over all the kingdoms of the nations? and in Thy hand is power and might, so that none is able to withstand Thee.
Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?
7 Didst not Thou, O our God, drive out the inhabitants of this land before Thy people Israel, and gavest it to the seed of Abraham Thy friend for ever?
Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Аврама?
8 And they dwelt therein, and have built Thee a sanctuary therein for Thy name, saying:
И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за твоето име, и рекоха:
9 If evil come upon us, the sword, judgment, or pestilence, or famine, we will stand before this house, and before Thee — for Thy name is in this house — and cry unto Thee in our affliction, and Thou wilt hear and save.
Ако ни връхлети зло, и меч, съдба, мор, или глад; и - ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.
10 And now, behold, the children of Ammon and Moab and mount Seir, whom Thou wouldest not let Israel invade, when they came out of the land of Egypt, but they turned aside from them, and destroyed them not;
И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха,
11 behold, they render unto us evil, to come to cast us out of Thy possession, which Thou hast given us to inherit.
ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.
12 O our God, wilt Thou not execute judgment on them? for we have no might against this great multitude that cometh against us; neither know we what to do; but our eyes are upon Thee.'
Боже наш, не щеш ли да го съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.
13 And all Judah stood before the LORD, with their little ones, their wives, and their children.
А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.
14 Then upon Jahaziel the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, the Levite, of the sons of Asaph, came the spirit of the LORD in the midst of the congregation;
Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:
15 and he said: 'Hearken ye, all Judah, and ye inhabitants of Jerusalem, and thou king Jehoshaphat: thus saith the LORD unto you: Fear not ye, neither be dismayed by reason of this great multitude; for the battle is not yours, but God's.
Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.
16 To-morrow go ye down against them; behold, they come up by the ascent of Ziz; and ye shall find them at the end of the valley, before the wilderness of Jeruel.
Слезте утре против тях; ето, те възлизат, и ще го намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.
17 Ye shall not need to fight in this battle; set yourselves, stand ye still, and see the salvation of the LORD with you, O Judah and Jerusalem; fear not, nor be dismayed; to-morrow go out against them; for the LORD is with you.'
Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; на бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.
18 And Jehoshaphat bowed his head with his face to the ground; and all Judah and the inhabitants of Jerusalem fell down before the LORD, worshipping the LORD.
Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.
19 And the Levites, of the children of the Kohathites and of the children of the Korahites, stood up to praise the LORD, the God of Israel, with an exceeding loud voice.
И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.
20 And they rose early in the morning, and went forth into the wilderness of Tekoa; and as they went forth, Jehoshaphat stood and said: 'Hear me, O Judah, and ye inhabitants of Jerusalem; believe in the LORD your God, so shall ye be established; believe His prophets, so shall ye prosper.'
И тъй на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители;
21 And when he had taken counsel with the people, he appointed them that should sing unto the LORD, and praise in the beauty of holiness, as they went out before the army, and say: 'Give thanks unto the LORD, for His mercy endureth for ever.'
Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.
22 And when they began to sing and to praise, the LORD set liers-in-wait against the children of Ammon, Moab, and mount Seir, that were come against Judah; and they were smitten.
И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.
23 For the children of Ammon and Moab stood up against the inhabitants of mount Seir, utterly to slay and destroy them; and when they had made an end of the inhabitants of Seir, every one helped to destroy another.
Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да го изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.
24 And when Judah came to the watch-tower of the wilderness, they looked upon the multitude; and, behold, they were dead bodies fallen to the earth, and there were none that escaped.
А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
25 And when Jehoshaphat and his people came to take the spoil of them, they found among them in abundance both riches and dead bodies, and precious jewels, which they stripped off for themselves, more than they could carry away; and they were three days in taking the spoil, it was so much.
И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха да го отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.
26 And on the fourth day they assembled themselves in the valley of Beracah; for there they blessed the LORD; therefore the name of that place was called The valley of Beracah, unto this day.
А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онава място се нарече Долина на благословение, и така са нарича до днес.
27 Then they returned, every man of Judah and Jerusalem, and Jehoshaphat in the forefront of them, to go back to Jerusalem with joy; for the LORD had made them to rejoice over their enemies.
Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.
28 And they came to Jerusalem with psalteries and harps and trumpets unto the house of the LORD.
И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.
29 And a terror from God was on all the kingdoms of the countries, when they heard that the LORD fought against the enemies of Israel.
И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.
30 So the realm of Jehoshaphat was quiet; for his God gave him rest round about.
И така царството на Иосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
31 And Jehoshaphat reigned over Judah; he was thirty and five years old when he began to reign; and he reigned twenty and five years in Jerusalem; and his mother's name was Azubah the daughter of Shilhi.
Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
32 And he walked in the way of Asa his father, and turned not aside from it, doing that which was right in the eyes of the LORD.
Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.
33 Howbeit the high places were not taken away; neither as yet had the people set their hearts unto the God of their fathers.
Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.
34 Now the rest of the acts of Jehoshaphat, first and last, behold, they are written in the words of Jehu the son of Hanani, which is inserted in the book of the kings of Israel.
А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.
35 And after this did Jehoshaphat king of Judah join himself with Ahaziah king of Israel; the same did very wickedly;
А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.
36 and he joined him with himself to make ships to go to Tarshish; and they made the ships in Ezion-geber.
Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.
37 Then Eliezer the son of Dodavahu of Mareshah prophesied against Jehoshaphat, saying: 'Because thou hast joined thyself with Ahaziah, the LORD hath made a breach in thy works.' And the ships were broken, that they were not able to go to Tarshish.
Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можеха да идат в Тарсис.
