Acts 1
1 THE former treatise, Theophilus, I composed, concerning all things which Jesus began both to do and to teach,
Първата повест, написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна
2 until that day, when having given a charge to his apostles through the Holy Ghost, whom he had chosen, he was taken up:
до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
3 to whom also he had shewed himself alive, after he had suffered, by many infallible proofs, during forty days being frequently seen by them, and speaking of the things which relate to the kingdom of God:
на които и представи себе си жив след страданието си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.
4 and assembling them together, commanded them not to depart from Jerusalem, but to wait for the promise of the Father, which, said he, ye have heard from me.
И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза той, чухте от мене.
5 For John indeed baptised with water; but ye shall be baptised with the Holy Ghost not many days after the present.
Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
6 They then accordingly assembling together, asked him, saying, Lord, wilt thou at this time reestablish the kingdom of Israel?
И тъй, веднъж, като се събраха, те го питаха, казвайки: Господи, сега ли, ще възвърнеш на Израиля царството?
7 But he said unto them, It is not for you to know the times and the seasons, which the Father hath reserved under his own authority.
А той рече: Не с за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената си власт.
8 But ye shall receive power, when the Holy Ghost is come upon you: and ye shall be witnesses for me, both in Jerusalem, and throughout all Judea, and Samaria, and unto the extremity of the earth.
Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;
9 And as he was speaking these things, while they were looking upon him, he was taken up; and a cloud enveloping him hid him from their eyes.
И като изрече това, и те го гледаха, той се възнесе, и облак го прие от погледа им.
10 And as they looked up earnestly into the heaven, while he was passing, behold, two men stood by them in white apparel;
И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,
11 who also said to them, Ye men of Galilee, why stand ye gazing up to heaven? this Jesus, who hath been taken up from you into heaven, shall so come, in the same manner as ye have seen him go into heaven.
които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето тоя Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както го видяхте да отива на небето.
12 Then they returned unto Jerusalem, from the mount called Olivet, which is near Jerusalem, about a sabbath-day’s journey distant.
Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.
13 And when they had arrived, they went up to an upper room, where abode Peter, and James, and John, and Andrew, Philip, and Thomas, Bartholomew, and Matthew, James son of Alpheus, and Simon the zealous, and Jude brother to James.
И когато влязоха в града, качиха се в Горната стая, дето живееха Петър и Йоан, Яков и Андрей: Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.
14 These all persevered unanimously in prayer and supplication, with the women, and Mary the mother of Jesus, and with his brethren.
Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята му.
15 And in those days arose Peter in the midst of the disciples, and said, (there was a number of persons together, about an hundred and twenty, )
През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души), и рече:
16 Men and brethren, it must needs be that this scripture should be fulfilled, which the Holy Ghost delivered before by the mouth of David concerning Judas, who was the conductor of those who seized on Jesus.
Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.
17 For he was reckoned of our number, and had obtained an appointment to this ministry.
Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.
18 This man indeed accordingly purchased a spot of ground with the wages of iniquity; and projected forward, he burst in the midst, and all his bowels fell out.
Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.
19 And it was a fact known to all who dwelt at Jerusalem; so that this field is called in their own dialect, Aceldama, that is, The field of blood.
И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, кръвната нива.
20 For it is written in the book of Psalms, Let his habitation be desolate, and let there be no man to dwell in it: and his office, as bishop, let another take.
Защото е писано в книгата на Псалмите: - "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; "Друг нека вземе чина му".
21 Wherefore from among the men who have associated with us always during the time that the Lord Jesus went in and out among us,
И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше м е ж д у нас,
22 beginning from his baptism by John, until the day in which he was taken up from us, must there be chosen with us a witness of his resurrection, even one of these.
като почна от времето, когато Йоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението му.
23 So they appointed two persons, Joseph called Barsabas, whose sirname was Justus, and Matthias.
И така, поставиха сред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.
24 And joining in prayer, they said, Do thou, O Lord, who knowest the hearts of all men, point out the one of these two which thou hast chosen,
И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал
25 to take a part in this ministry and apostleship, from which Judas by transgression fell, to go to his own place.
да вземе мястото в това служение и апостолството, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26 And they drew lots for them and the lot fell to Matthias and he was by unanimous suffrage numbered with the eleven apostles.
И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.
