Song of Solomon 6
1 O the fairest among women, whither is thy welbeloued gone? whither is thy welbeloued turned aside, that we may seeke him with thee?
Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?
2 My welbeloued is gone downe into his garden to the beds of spices, to feede in the gardens, and to gather lilies.
Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.
3 I am my welbeloueds, and my welbeloued is mine, who feedeth among the lilies.
Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.
4 Thou art beautifull, my loue, as Tirzah, comely as Ierusale, terrible as an army with baners.
Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.
5 Turne away thine eyes from me: for they ouercome mee: thine heare is like a flocke of goates, which looke downe from Gilead.
Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
6 Thy teeth are like a flocke of sheepe, which goe vp from the washing, which euery one bring out twinnes, and none is barren among them.
Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,
7 Thy temples are within thy lockes as a piece of a pomegranate.
Челото ти под булото е Като част от нар.
8 There are threescore Queenes and fourescore concubines and of the damsels without nober.
Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
9 But my doue is alone, and my vndefiled, she is the onely daughter of her mother, and shee is deare to her that bare her: the daughters haue seene her and counted her blessed: euen the Queenes and the concubines, and they haue praised her.
Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.
10 Who is shee that looketh foorth as the morning, fayre as the moone, pure as the sunne, terrible as an armie with banners!
Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?
11 I went downe to the garden of nuttes, to see the fruites of the valley, to see if the vine budded, and if the pomegranates flourished.
Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.
12 I knewe nothing, my soule set me as the charets of my noble people.
Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.
13 Returne, returne, O Shulamite, returne: returne that we may behold thee. What shall you see in the Shulamite, but as the company of an armie?
Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!
