Romans 11
1 I Demaund then, Hath God cast away his people? God forbid: for I also am an Israelite, of the seede of Abraham, of the tribe of Beniamin.
И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
2 God hath not cast away his people which he knew before. Know ye not what the Scripture sayth of Elias, howe hee communeth with God against Israel, saying,
Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
3 Lord, they haue killed thy Prophets, and digged downe thine altars: and I am left alone, and they seeke my life?
"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
4 But what saith the answere of God to him? I haue reserued vnto my selfe seuen thousand men, which haue not bowed the knee to Baal.
Но що му казва божественият отговор?
5 Euen so then at this present time is there a remnant according to the election of grace.
Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат
6 And if it be of grace, it is no more of workes: or els were grace no more grace: but if it be of workes, it is no more grace: or els were worke no more worke.
Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
7 What then? Israel hath not obtained that he sought: but the election hath obteined it, and the rest haue bene hardened,
Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:
8 According as it is written, God hath giuen them the spirit of slumber: eyes that they should not see, and eares that they should not heare vnto this day.
както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи
9 And Dauid sayth, Let their table be made a snare, and a net, and a stumbling blocke, euen for a recompence vnto them.
И Давид казва:
10 Let their eyes be darkened that they see not, and bowe downe their backe alwayes.
Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".
11 I demaund then, Haue they stumbled, that they should fall? God forbid: but through their fall, saluation commeth vnto the Gentiles, to prouoke them to follow them.
Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревност.
12 Wherefore if the fall of them be the riches of the world, and the diminishing of them the riches of the Gentiles, how much more shall their aboundance be?
А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане
13 For in that I speake to you Gentiles, in as much as I am the Apostle of ye Gentiles, I magnifie mine office,
Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,
14 To trie if by any meanes I might prouoke them of my flesh to follow them, and might saue some of them.
дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.
15 For if the casting away of them be the reconciling of the world, what shall the receiuing be, but life from the dead?
Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
16 For if the first fruites be holy, so is the whole lumpe: and if the roote be holy, so are the branches.
А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.
17 And though some of the branches be broken off, and thou being a wilde Oliue tree, wast graft in for them, and made partaker of the roote, and fatnesse of the Oliue tree.
Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 Boast not thy selfe against the branches: and if thou boast thy selfe, thou bearest not the roote, but the roote thee.
не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
19 Thou wilt say then, The branches are broken off, that I might be graft in.
Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
20 Well: through vnbeliefe they are broken off, and thou standest by faith: bee not hie minded, but feare.
Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
21 For if God spared not the naturall branches, take heede, least he also spare not thee.
Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
22 Beholde therefore the bountifulnesse, and seueritie of God: towarde them which haue fallen, seueritie: but toward thee, bountifulnesse, if thou continue in his bountifulnesse: or els thou shalt also be cut off.
Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.
23 And they also, if they abide not still in vnbeliefe, shall be graffed in: for God is able to graffe them in againe.
Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 For if thou wast cut out of the Oliue tree, which was wilde by nature, and wast graffed contrary to nature in a right Oliue tree, how much more shall they that are by nature, bee graffed in their owne Oliue tree?
Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
25 For I would not, brethren, that ye should be ignorant of this secret (least ye should bee arrogant in your selues) that partly obstinacie is come to Israel, vntill the fulnesse of the Gentiles be come in.
Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.
26 And so all Israel shalbe saued, as it is written, The deliuerer shall come out of Sion, and shall turne away the vngodlinesse from Iacob.
И така целият Израил ще се спаси, както е писано:
27 And this is my couenant to them, When I shall take away their sinnes.
И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"
28 As concerning the Gospel, they are enemies for your sakes: but as touching the election, they are beloued for the fathers sakes.
Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.
29 For the giftes and calling of God are without repentance.
Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 For euen as yee in times past haue not beleeued God, yet haue nowe obteined mercie through their vnbeliefe:
Защото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте
31 Euen so nowe haue they not beleeued by the mercie shewed vnto you, that they also may obtaine mercie.
също така и те сега се не покоряват.
Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост. (eleēsē g1653)
33 O the deepenesse of the riches, both of the wisdome, and knowledge of God! howe vnsearcheable are his iudgements, and his wayes past finding out!
О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!
34 For who hath knowen the minde of the Lord? or who was his counsellour?
Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
35 Or who hath giuen vnto him first, and he shalbe recompensed?
или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"
