Psalms 88
1 A song or Psalme of Heman the Ezrahite to give instruction, committed to the sonnes of Korah for him that excelleth upon Malath Leannoth. O Lord God of my saluation, I cry day and night before thee.
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Let my prayer enter into thy presence: incline thine eare vnto my cry.
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 I am counted among them that go downe vnto the pit, and am as a man without strength:
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Free among the dead, like the slaine lying in the graue, whome thou remembrest no more, and they are cut off from thine hand.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Thou hast layde me in the lowest pit, in darkenes, and in the deepe.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Thine indignation lyeth vpon me, and thou hast vexed me with all thy waues. (Selah)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Thou hast put away mine acquaintance farre from me, and made mee to be abhorred of them: I am shut vp, and cannot get foorth.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Mine eye is sorowfull through mine affliction: Lord, I call dayly vpon thee: I stretch out mine hands vnto thee.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Wilt thou shewe a miracle to the dead? or shall the dead rise and prayse thee? (Selah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Shall thy louing kindenes be declared in the graue? or thy faithfulnes in destruction?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Shall thy wonderous workes be knowen in the darke? and thy righteousnes in the land of obliuion?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 But vnto thee haue I cryed, O Lord, and early shall my prayer come before thee.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Lord, why doest thou reiect my soule, and hidest thy face from me?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 I am afflicted and at the point of death: from my youth I suffer thy terrours, doubting of my life.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Thine indignations goe ouer me, and thy feare hath cut me off.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 They came round about me dayly like water, and compassed me together.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 My louers and friends hast thou put away from me, and mine acquaintance hid themselues.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
