Psalms 77
1 For the excellent musician Ieduthun. A Psalme committed to Asaph. My voyce came to God, when I cryed: my voyce came to God, and he heard me.
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 In the day of my trouble I sought ye Lord: my sore ranne and ceased not in the night: my soule refused comfort.
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 I did thinke vpon God, and was troubled: I praied, and my spirit was full of anguish. (Selah)
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 Thou keepest mine eyes waking: I was astonied and could not speake.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Then I considered the daies of olde, and the yeeres of ancient time.
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 I called to remembrance my song in the night: I communed with mine owne heart, and my spirit searched diligently.
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 Will the Lord absent him selfe for euer? and will he shewe no more fauour?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Is his mercie cleane gone for euer? doeth his promise faile for euermore?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Hath God forgotten to be mercifull? hath he shut vp his teder mercies in displeasure? (Selah)
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 And I sayde, This is my death: yet I remembred the yeeres of the right hand of the most High.
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 I remembred the workes of the Lord: certainely I remembred thy wonders of olde.
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 I did also meditate all thy woorkes, and did deuise of thine actes, saying,
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Thy way, O God, is in the Sanctuarie: who is so great a God as our God!
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Thou art ye God that doest wonders: thou hast declared thy power among the people.
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Thou hast redeemed thy people with thine arme, euen the sonnes of Iaakob and Ioseph. (Selah)
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 The waters sawe thee, O God: the waters sawe thee, and were afraide: yea, the depths trembled.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 The cloudes powred out water: the heauens gaue a sounde: yea, thine arrowes went abroade.
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 The voyce of thy thunder was rounde about: the lightnings lightened the worlde: the earth trembled and shooke.
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 Thy way is in the Sea, and thy paths in the great waters, and thy footesteps are not knowen.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Thou diddest leade thy people like sheepe by the hand of Moses and Aaron.
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
