< Psalms 69 >
1 To him that excelleth upon Shoshannim. A Psalme of David. Save mee, O God: for the waters are entred euen to my soule.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 I sticke fast in the deepe myre, where no staie is: I am come into deepe waters, and the streames runne ouer me.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 I am wearie of crying: my throte is drie: mine eyes faile, whiles I waite for my God.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 They that hate mee without a cause, are moe then the heares of mine heade: they that would destroy mee, and are mine enemies falsly, are mightie, so that I restored that which I tooke not.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 O God, thou knowest my foolishnesse, and my fautes are not hid from thee.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Let not them that trust in thee, O Lord God of hostes, be ashamed for me: let not those that seeke thee, be confounded through mee, O God of Israel.
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 For thy sake haue I suffred reproofe: shame hath couered my face.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 I am become a stranger vnto my brethren, euen an aliant vnto my mothers sonnes.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 For the zeale of thine house hath eaten mee, and the rebukes of them that rebuked thee, are fallen vpon me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 I wept and my soule fasted, but that was to my reproofe.
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 I put on a sacke also: and I became a prouerbe vnto them.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 They that sate in the gate, spake of mee, and the drunkards sang of me.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 But Lord, I make my praier vnto thee in an acceptable time, euen in the multitude of thy mercie: O God, heare me in the trueth of thy saluation.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Deliuer mee out of the myre, that I sinke not: let me be deliuered from them that hate me, and out of the deepe waters.
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Let not the water flood drowne mee, neither let the deepe swallowe me vp: and let not the pit shut her mouth vpon me.
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Heare me, O Lord, for thy louing kindnes is good: turne vnto me according to ye multitude of thy tender mercies.
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 And hide not thy face from thy seruant, for I am in trouble: make haste and heare me.
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Draw neere vnto my soule and redeeme it: deliuer me because of mine enemies.
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Thou hast knowen my reproofe and my shame, and my dishonour: all mine aduersaries are before thee.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Rebuke hath broken mine heart, and I am full of heauinesse, and I looked for some to haue pitie on me, but there was none: and for comforters, but I found none.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 For they gaue me gall in my meate, and in my thirst they gaue me vineger to drinke.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Let their table be a snare before them, and their prosperitie their ruine.
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Let their eyes be blinded that they see not: and make their loynes alway to tremble.
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Powre out thine anger vpon them, and let thy wrathfull displeasure take them.
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Let their habitation be voide, and let none dwell in their tents.
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 For they persecute him, whome thou hast smitten: and they adde vnto the sorrowe of them, whome thou hast wounded.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Laie iniquitie vpon their iniquitie, and let them not come into thy righteousnesse.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Let them be put out of the booke of life, neither let them be written with the righteous.
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 When I am poore and in heauinesse, thine helpe, O God, shall exalt me.
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 I will praise the Name of God with a song, and magnifie him with thankesgiuing.
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 This also shall please the Lord better then a yong bullocke, that hath hornes and hoofes.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 The humble shall see this, and they that seeke God, shalbe glad, and your heart shall liue.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 For the Lord heareth the poore, and despiseth not his prisoners.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Let heauen and earth praise him: the seas and all that moueth in them.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 For God will saue Zion, and builde the cities of Iudah, that men may dwell there and haue it in possession.
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 The seede also of his seruants shall inherit it: and they that loue his name, shall dwel therein.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.