< Psalms 44 >
1 To him that excelleth. A Psalme to give instruction, committed to the sonnes of Korah. We haue heard with our eares, O God: our fathers haue tolde vs the workes, that thou hast done in their dayes, in the olde time:
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Howe thou hast driuen out the heathen with thine hand, and planted them: how thou hast destroyed the people, and caused them to grow.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 For they inherited not the lande by their owne sworde, neither did their owne arme saue them: but thy right hand, and thine arme and the light of thy countenance, because thou didest fauour them.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Thou art my King, O God: send helpe vnto Iaakob.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Through thee haue we thrust backe our aduersaries: by thy Name haue we troden downe them that rose vp against vs.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 For I do not trust in my bowe, neither can my sworde saue me.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 But thou hast saued vs from our aduersaries, and hast put them to confusion that hate vs.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 Therefore will wee praise God continually, and will confesse thy Name for euer. (Selah)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 But now thou art farre off, and puttest vs to confusion, and goest not forth with our armies.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Thou makest vs to turne backe from the aduersary, and they, which hate vs, spoile for theselues.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Thou giuest vs as sheepe to bee eaten, and doest scatter vs among the nations.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Thou sellest thy people without gaine, and doest not increase their price.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Thou makest vs a reproche to our neighbours, a iest and a laughing stocke to them that are round about vs.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Thou makest vs a prouerbe among the nations, and a nodding of the head among the people.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 My confusion is dayly before me, and the shame of my face hath couered me,
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 For the voyce of the slaunderer and rebuker, for the enemie and auenger.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 All this is come vpon vs, yet doe wee not forget thee, neither deale wee falsly concerning thy couenant.
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Our heart is not turned backe: neither our steps gone out of thy paths,
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Albeit thou hast smitten vs downe into the place of dragons, and couered vs with the shadow of death.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 If wee haue forgotten the Name of our God, and holden vp our hands to a strange god,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 Shall not God searche this out? for hee knoweth the secrets of the heart.
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Surely for thy sake are we slaine continually, and are counted as sheepe for the slaughter.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Vp, why sleepest thou, O Lord? awake, be not farre off for euer.
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Wherefore hidest thou thy face? and forgettest our miserie and our affliction?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 For our soule is beaten downe vnto the dust: our belly cleaueth vnto the ground.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Rise vp for our succour, and redeeme vs for thy mercies sake.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.