Psalms 39
1 To the excellent musician Ieduthun. I thought, I will take heede to my wayes, that I sinne not with my tongue: I will keepe my mouth brideled, while the wicked is in my sight.
За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
2 I was dumme and spake nothing: I kept silece euen from good, and my sorow was more stirred.
Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Mine heart was hote within me, and while I was musing, the fire kindeled, and I spake with my tongue, saying,
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 Lord, let me know mine ende, and the measure of my dayes, what it is: let mee knowe howe long I haue to liue.
Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Beholde, thou hast made my dayes as an hand breadth, and mine age as nothing in respect of thee: surely euery man in his best state is altogether vanitie. (Selah)
Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Doubtlesse man walketh in a shadowe, and disquieteth himselfe in vaine: he heapeth vp riches, and cannot tell who shall gather them.
Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
7 And now Lord, what wait I for? mine hope is euen in thee.
И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Deliuer me from all my transgressions, and make me not a rebuke vnto the foolish.
Избави ме от всичките ми беззакония.
9 I should haue bene dumme, and not haue opened my mouth, because thou didest it.
Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
10 Take thy plague away from mee: for I am consumed by the stroke of thine hand.
Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 When thou with rebukes doest chastise man for iniquitie, thou as a mothe makest his beautie to consume: surely euery man is vanitie. (Selah)
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
12 Heare my prayer, O Lord, and hearken vnto my cry: keepe not silence at my teares, for I am a strager with thee, and a soiourner as all my fathers.
Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
13 Stay thine anger from me, that I may recouer my strength, before I go hence and be not.
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
