Psalms 38
1 A Psalme of Dauid for remembrance. O Lord, rebuke mee not in thine anger, neither chastise me in thy wrath.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 For thine arrowes haue light vpon me, and thine hand lyeth vpon me.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 There is nothing sound in my flesh, because of thine anger: neither is there rest in my bones because of my sinne.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 For mine iniquities are gone ouer mine head, and as a weightie burden they are too heauie for me.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 My woundes are putrified, and corrupt because of my foolishnes.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 I am bowed, and crooked very sore: I goe mourning all the day.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 For my reines are full of burning, and there is nothing sound in my flesh.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 I am weakened and sore broken: I roare for the very griefe of mine heart.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Lord, I powre my whole desire before thee, and my sighing is not hid from thee.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Mine heart panteth: my strength faileth me, and the light of mine eyes, euen they are not mine owne.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 My louers and my friends stand aside from my plague, and my kinsmen stand a farre off.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 They also, that seeke after my life, laye snares, and they that go about to do me euil, talke wicked things and imagine deceite continually.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 But I as a deafe man heard not, and am as a dumme man, which openeth not his mouth.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Thus am I as a man, that heareth not, and in whose mouth are no reproofes.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 For on thee, O Lord, do I waite: thou wilt heare me, my Lord, my God.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 For I said, Heare me, least they reioyce ouer me: for when my foote slippeth, they extol themselues against me.
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Surely I am ready to halte, and my sorow is euer before me.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 When I declare my paine, and am sory for my sinne,
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Then mine enemies are aliue and are mightie, and they that hate me wrongfully are many.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 They also, that rewarde euill for good, are mine aduersaries, because I follow goodnesse.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Forsake me not, O Lord: be not thou farre from me, my God.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Haste thee to helpe mee, O my Lord, my saluation.
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
